В качеството му на директор на ОДЗ – Видин подсъдимият Тодоров отговарял за организирането и провеждането на търгове за отдаване под наем на земи от Държавния поземлен фонд, търгове за продажба на негодните за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване земи в стопанските дворове на организациите и на продажбата на земи и гори на притежатели на поименни компенсационни бонове. В длъжностната му характеристика било изрично записано, че правомощието да сключва договори за продажба и замяна на земи от ДПФ се упражнява след издаване на заповед на министъра на земеделието.
Въпреки строго разписаните в нормативните актове и в длъжностната му характеристика правила, подсъдимият Тодоров без предхождаща заповед на министъра на МЗХ сключил с подставено лице - Л .А., в качеството й на купувач, четири договора за покупко-продажба на земя, представляваща частна държавна собственост, частна общинска собственост и публична общинска собственост. Въпросните договори били сключени с лице, което не отговаряло на изискванията за покупката по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ, както и в противоречие със законовата процедура и на занижени цени. Общо за четирите договора разликата между цената по договорите (333 375 лева) и стойността, определена съгласно нормативните актове (2 329 031 лева), е в размер на 1 995 656 лева.
В съвсем кратки срокове собствеността на закупените земи била прехвърлена на С. С. (синът на подставеното лице) и неговите синове, както и на дружеството „Фотоволтаични системи – България“ ЕАД, чийто изпълнителен директор по онова време е самият С. С. Освен на „ФВС – България“ ЕАД, закупените чрез подставеното лице - Л. П. недвижими имоти, били прехвърлени нотариално и на редица други субекти.
Покупката на имотите чрез подставеното лице била добре обмислена и предварително планирана, разработена и последователно осъществена схема за добиване на огромни печалби, основани на първоначалното незаконно придобиване на земи срещу нищожни вложения.
Придобиването на имотите, прехвърлянето им чрез нотариални сделки на трети лица, апортирането им в търговски дружества, което увеличава капитала им, води до възможността да бъдат изгодно продадени. От друга страна – да послужат като залог на цялото предприятие като обезпечение за банкови заеми. Впоследствие върху някои от тях били изградени и пуснати в експлоатация фотоволтаични централи, печалбите от които, чрез преференциални цени, се гарантират от държавата.
В хода на досъдебното производство по делото е било установено, че съпругата на подсъдимия Тодоров през 2007 г., в качеството й на физическо лице, е получила паричен заем в размер на 1 579 500 лева от дружество, управлявано от лица, свързани със С.С.
С действията си подсъдимият Тодоров превишил властта си като упражнил чужди властнически правомощия със специална цел – набавяне на имотна облага за сина на подставеното лице. В резултат на извършеното от него престъпление били причинени значителни вредни последици от имуществен характер за държавата в лицето на Министерство на земеделието и храните, общините Димово, Ружинци, Бойница и Брегово.
С постановената осъдителна присъда на Николай Тодоров е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален „общ“ режим на изтърпяване, глоба в размер на 5 000 лева, както и лишаване от право да заема длъжност в държавна или общинска организация за срок от четири години.
Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в законоустановения срок.
