В Европа се срещат 35 вида прилепи, като България предоставя местообитания за зимуване, размножаване и хранене на 33 от тях! Всички те са редки и защитени видове, с голямо природозащитно значение. Европейските видове са изцяло насекомоядни видове, като по този начин незабелязано помагат за намаляване на числеността на комари, скакалци и други вредители в селското стопанство. Всички прилепи в България за защитени от Закона за биологичното разнообразие. Освен това 13 от тях попадат в списъка с видовете за опазване в екологичната мрежа Натура 2000. Основната цел на Директивата за Хабитатите е „да гарантира по-нататъшното съществуване или евентуалното възстановяване до благоприятен консервационен статус на тези типове природни местообитания на видовете в техния естествен район на разпространение“.
Прилепите са едни от най-интересните обитатели на пещерите. Техният начин на живот, свързан с нощната тъмнина и пещерния мрак, и странната им анатомия винаги са будили интерес у народа, който е създал за тях различни поверия и легенди. Двойствеността им – крилата, които ги оприличават с птиците, и тялото, което наподобява мишка, е породила в народните представи странни, наивни и фантастични предания.
В древни времена този летящ гризач е смятан за въплъщение на бога на
земеделието и е символ на поникването на семето, последвано от
узряването и изсъхването, като аналог на смъртта, последвана от съживяване под въздействието на слънчевите лъчи.
Африканските митове представят прилепите като изключително умни същества, понеже по време на полет никога с нищо не се сблъскват.
В Поднебесната империя тези животинчета се почитат като свещени създания, символизиращи щастието, най-напред заради съзвучието на името им на китайски - "фу", което има две значения: "възторг, възхищение и задоволство от живота" и "прилеп". Също така летящите твари се смятат в страната за символ на късмета и дълголетието. А изпращането на поздравителна картичка с изображение на 5 прилепа означава пожелание за множество щастливи мигове, дълголетие, богатство, здраве, благ нрав, естествена и достойна смърт. За особено благословени се приемат червените бозайници от вида, чийто цвят предполага сплашване на демоничните сили.
Древните римляни погрешно приписват на прилепите остро зрение като символ на бдителност и прозорливост и смятат, че отворените очи им помагат да преодоляват сънливостта. А в гръцките сказания и басни тези същества се изобразяват като изключително хитри и умни. В "Одисея" на Омир душите на починалите се сдобиват с криле на прилепи и безгрижно се реят в задгробния свят, подобно на тези тайнствени създания. А известен мит разказва за Миниадите - трите скромни и трудолюбиви дъщери на Миний, основател на древния град Орхомен в Беотия, които били превърнати в прилепи, заради това, че, единствени от всички жени, са се осмелили да отхвърлят предложението на бога на виното, лозарството и веселието Дионис.
Според българските поверия, народът е вярвал, че когато прилеп се появи в някоя къща, това носи радост и щастие на дома. Стопаните се радват и смятат, че прилепът им предвещава нещо хубаво – ще получат хубава вест, ще настъпи радост. Прилепът е домашен тотем, който привързва към къщата, привлича имот и богатство.
