Айсбергът А68 се откъсна от ледения шелф Ларсън С на края на Антарктическия полуостров и една година почти не се движеше. След това тръгна на север все по-бързо, задвижван от силни течения и ветрове. Той се насочи по познат маршрут в Южния Атлантически океан към британската задморска територия Южна Джорджия. Именно при този малък остров изчезват много от големите айсберги. Те засядат в плитчините и са обречени постепенно да се разтопят. А68 успя да избегне тази съдба. Вълните, топлата вода в Атлантическия океан и по-високата температура на въздуха обаче в крайна сметка го унищожиха - той се разпадна на все по-малки и по-малки фрагменти.
Айсбергът беше и обект на много сериозни научни изследвания. Гигантският леден шелф, от който се отдели, е огромна плаваща платформа, изградена от сливането на ледникови езици, спуснали се от сушата в океана. Историята на А68 дава информация едновременно как се изграждат ледените шелфове и как се разпадат.
За повечето глациолози А68 е продукт на много естествен процес. Ледените шелфове поддържат равновесие и освобождаването на айсберги е начин да балансират натрупването на маса. В този смисъл той не може да бъде представян като резултат от предизвиканите от човека промени в климата. Но въпреки това А68 показва и процесите, чрез които затоплянето може да унищожи ледените структури.
Източник: dariknews.bg
