Блаженият Патапий се родил в египетския гипет град Тива, на река Нил, Родителите му били християни и възпитали сина си в благочестие и страх Божий. Като достигнал пълнолетие, той презрял суетата на този свят, напуснал своя дом, родители и приятели и приел монашество.
Патапий се отдалечил в Египетската пустиня, където живеел за Бога, подвизавайки се в пост, молитви и различни отшелнически трудове. Когато узнали за него и мнозина започнали да го посещават и прославят за добродетелния му живот, той започнал да скърби, задето се нарушава безмълвието му и го хвалят човешки уста. Тогава напуснал Египет и отишъл в Константинопол. Тук се затворил в килия, която построил близо до Влахерна, при градската стена, и пребивавал в безмълвие, като в пустиня, неизвестен на никого, освен на Единия Бог, беседвайки единствено с Него в непрестанна молитва.
Но както не може да се укрие град, стоящ "навръх планина, така не може да остане в неизвестност и добродетелният човек, достигнал съвършена святост. Сам Бог прославя онези, които Го прославят, и изпълнилите се с Неговата благодат открива за полза на другите. Така и този мъж, съвършен в святост и богато надарен с благодатта на чудотворството, откриван и прославян от Бога, скоро бил намерен, като съкровище, "скрито в нива"
Скоро името му се прославило. Мнозина започнали да го посещават, да искат неговите съвети. И тогава Патапий, виждайки, че не може да живее в самота и безмълвие, както той желаел това, се преселил в Цариград. Там живял в една килия близо да Влахерна, молейки се денем и нощем. Но славата му не могла да се укрие от хората. Бог удостоил своя угодник с чудотворна сила и всички болни, които с вяра търсели неговата помощ, получавали изцерение чрез неговите молитви.
Като извършил множество други чудеса, преподобният се приближил към своя блажен край и умрял в дълбока старост в началото на VII век. Той бил погребан с чест в църквата на свети Иоан Предтеча.
