По думите му качественият козунак трябва да съдържа яйца, а не яйчен меланж. Ясен признак, че при направата му са използвани истински продукти, а не прах, е наличието на конци при разчупването му.
„Преди години колеги използваха сладкарска боя, която е напълно безвредна, за да могат да придадат по-жълтеникав цвят на продукцията, така че да заблудят потребителите, че са с домашни яйца“, коментира той, като допълни, че всеки един производител е задължен да описва подробно съставките на етикетите. Именно за това потребителите трябва да ги четат внимателно преди покупка.
Eкспертът oт Центъра по биология на храните Сергей Иванов е на мнение, че сладкарското изделие не бива да бъде боядисвано, макар това да стана законно след преминаването на козунаците от графата „хляб“ към тази на сладкарството. Според него най-често се използва оцветителят Е-102 тетразин.
Освен за съставките на козунака потребителите трябва внимателно да следят и за неговия произход.
„Български козунак, който едно време се правеше по Български държавен стандарт, е около 400 грама. За разлика от останалите стоки на пазара – българското производство се плете на ръка“, поясни Людиев.
Георги Попов от Асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите „Хляб за България“ пък бе категоричен, че колкото по-дълъг е срокът на годност на дадения продукт, толкова повече стабилизатори и консерванти има в него.
„Ниските цени на козунаците – от порядъка на 1.50 лв., показват колко съставки са спестени в него“, подчерта той, като допълни, че поскъпване на козунаците преди празника не се очаква. Скокът в цените на суровините като брашно и олио традиционно водят и до ръст при крайния продукт, но не се отразяват по време на кампании като Великден, когато има по-значително търсене, а и конкуренцията е голяма.
Източник: monitor.bg
