Безспорно Осеновлашкият манастир, известен още като "Седемте престола", е един от най-интересните и по българските земи. Разположен е на 5 километра южно от гара Елисейна. Изграден е на една от извивките на Габровница в подножието на планински рид, на който се намират останки на старинна крепост, наричана от местното население "Латинско кале".
Най-ранните свидетелства за съществуването на Осеновлашкия манастир са от едно четириевангелие, с приписка от 1511 г., и един служебник от 1554 година.
През 1849 г., по времето на големия родолюбец игумена йеромонах Христофор, за децата от селата на Ржана било открито килийно училище.
Особен интерес в манастира представлява
църквата. Нейният план се среща рядко по нашите земи. Всъщност тя е от
провинциалната, опростена разновидност на вписаните в квадрат кръстокуполни
сгради.
Днешната седмопрестолна (със седем параклиса) църква е построена едва през 1815 година. Запазен е ктиторски надпис от 1868 г., в който се казва, че куполът на църквата е изографисан със средства, предоставени от Димитър Алексов и Ангелко Митрев.
Големият дървен полилей в църквата, известен с името "Хоро", е истинско произведение на резбарското изкуство. Той е съставен от 15 отделни разкошно резбовани части и виси под купола на църквата.
Съществува спор за времето, в което е създаден манастира - дали през ХI, или през ХIV век. Легенди го свързват с името на Петър Делян и неговото въстание през 1040 г. срещу византийското владичество. Неговият трети брат се заселил в Пазарджишко, където приел монашеското име Георги. При нахлуването на печенегите, той отишъл при втория брат, Дамян, във Враца, където взели решение да построят "Седемте престола". Двамата станали първите манастирски ктитори. Съществува твърдение, че самият Петър Делян завършил живота си тук и бил погребан в манастирската църква.
Със сигурност обаче манастирът е съществувал през ХVI век. Това се доказва от преписките на намиращото се в библиотеката му четвероевангелие от 1511 година.
Една от легендите разказва, че седем боляри създали седем селища в близост до манастира – Осеновлаг, Огоя, Оградище, Буковец, Лесковдол, Желен и Лакатник.
Според друго предание, прочутият Вълчан войвода бил родом от Осеновлак. Син на селския старейшина Деян Пандурина, той бил овчар в околността. Възмутен от безчинствата на турците, Вълчан изоставил стадото, хванал гората и станал хайдутин, съратник на легендарния поп Мартин. Четата била истинско страшилище за турците. Хайдутите успели да заграбят огромно имане. Заровили го някъде из Балкана. Къде точно, никой не можел да каже, защото четата била пръсната и повечето хайдути избити.
Оттогава идеята за откриването на това имане станала извор за вдъхновение на безброй български иманяри.
В манастира е пребивавал и служил Софроний Врачански – епископ на Врачанска митрополия, в чийто диозец тогава попадал и манастир Седемте престола.
В светата обител често е отсядал Патриархът на българската литература Иван Вазов и именно тук написва стихотворението “Клепалото бие”.
Тук е и гробът на известния български детски писател Змей Горянин (1905-1958г.).
Източник: pravoslavieto.com
