То се намира на Дунава до Тимок и именно двете реки в голяма степен формират климата, който предразполага получаването на съвършено вино именно оттук. То е оценено още от пътешественика Луиджи Фердинандо Марсили - италиански граф, шествал по тези земи, според когото коренното име на винарското селище там, където днес се събират границите на Сърбия, Румъния и България е Просънъц. При соца в неговата селищна система е и населено място с красноречивото име Винарово, където преходът за повече от 20 години остави пустеещи 20000 дка лозови масиви, наследени от предишната система. Освен благородната напитка с рубинен цвят в керемиден оттенък с дъх на горски плодове, символ на Ново село е и неговата часовникова кула с европейски фасон.
Другата местна забележителност естествено е старата изба, която тази година навършва внушителните 80 години. Сградите са строени с доброволен труд на местните хора до 1945 г. След това, при соца, от всяка реколта се пазели от 30 до 50 бутилки, впоследствие стигнали до 2000 на година. В момента се пазят не по-стари от 40 години. Възраждането на избата и нейните лозя е през последните 5 години. На 14 февруари има и празник на виното, който можете да посетите.
Посещението на Ново село може да се комбинира с разходка до Видин. Той е на 20-ина километра и е известен с крепостта Баба Вида. Друго село, което е недалеч от супер привлекателния със скалите и крепостта си Белоградчик в същата Видинска област, набира винарска слава, особено, след като нейния еликсир се оказа любим на самия Енрике Иглесиас. Именно на световния певец е кръстен и спeциален бранд на избата в село Боровица. Теренът не позволява огромни масиви и реколтата е лимитирана. Виното отлежава само в дъбови бъчви. Избата е направена върху развалините на малък винпром от соца, но за разлика от тогава, освен местните като Гъмзата, се гледат евросортове като Пино Ноар. Още една крепост в региона - римската Бургозоне, е дала името на семейна изба със сто хектара лозови масиви на стръмния бряг на Дунав край Оряхово.
Освен великата местна Гъмза, тук гледат и друг позабравен от нас български вид прекрасно, но бяло грозде – Тамянка, но чудесно им се получава и обичайното за такъв профил земи Шардоне. Гроздето се бере на ръка – нещо, което е супер рядкост в страни като Франция, и се бутилира на място, което е доста съществено за качеството на получаваното вино. Не е случайно, че именно избата донесе първото злато за България от световния конкурс в Брюксел. Има и наградата за най-добро българско вино от „Мундус Вини” в Германия.
Посещението си заслужава не само заради пиенето, но и заради прекрасната гледка от терасата на шатото към лозята и към великата европейска река. Домакините дават възможност, освен дегустации, да пробвате лов, риболов, да карате колело, а в топлите месеци – за разходка с лодка и за плуване – примерно до остров Есперанто. Струва си да посетите и Оряхово - града на автора на най-прочутите ни хора Дико Илиев, под чиято музика посрещаме всяка Нова година.
Официалното местонахождение на избата се води неизвестното село Лесковец. Една хижа е мястото, което дава името на новия хит на Северозападния район. Това е малиновото вино от Трастена. Храстите растат по Искърското дефиле - истински рай за „берита”, по-точно в подножието на връх Издримец - една от тайните на Стара планина.
Малиновата плантация е още по-мистериозна заради руините на стария манастир „Св. Пантелеймон”, основан, ако се вярва на местните, още от учениците на Кирил и Методий преди 1150 години. Той пък бил построен върху руините на старо тракийско светилище. Така че, мястото е – както се казва - свещено и магическо, духовно и енергийно. Екологичното малиново вино, което се прави вече десетилетие, вече се бутилира и в комбинация с Мерло.
Източник: trip.dir.bg
