На заседанието си от 3 февруари 1943 г. Общинският съвет под председателството на тогавашния кмет Иван Тошев решава: "Прогласява г-нъ Иванъ Т. Балабановъ, житель на ст. София и членъ на фирмата "Т. Балабановъ" А. Д. - София, за почетенъ гражданинъ на село Мездра." (1) за направените от него „въ разни времена дарения и помощи на общината”: 1 100 000 лв. през периода 1925-1929 г. за строежа на училище "Тодор Балабанов"; 400 000 лв. през 1930-1932 г. за съграждането на храма "Св. Георги Победоносец"; през 1937 г. продава на кметската управа при изгодни условия двуетажна масивна сграда на ул. "Христо Ботев" за Общински дом; построява чешма за публично ползване с постоянно течаща питейна вода при спиртната фабрика от собствения си водопровод „Бадинец”; през 1943 г. отстъпва безплатно „за вечно ползване” от жителите на с. Брусен електрическата мрежа за осветление на улиците и на обществените заведения в селото; дарява безвъзмездно на Общината 300 000 лв. с препоръка да се употребят за "благоустройствени, народополезни и человеколюбиви цели".
В знак на признателност към дарителя "за проявените отъ него извънредни грижи и заслуги къмъ Мездра" Общинският съвет "наименува булеварда, водещъ отъ училището "Тодоръ Балабановъ" - Мездра за къмъ резервуара и парка на същото село "Булевардъ Иванъ Т. Балабановъ.”"(2)
След 9 септември 1994 г. тази улица е преименувана… "Георги Димитров". Същевременно местният парламент натоварва кмета Иван Тошев, секретар-бирника Стоян Велчев и общинския съветник Илия Йорданов да поднесат това решение на лауреата в "специална папка-адресъ".
Само три години по-късно, на 2 март 1946 г., Иван Балабанов отново е обявен за почетен гражданин на Мездра - този път по препоръка на Отечественофронтовския комитет (3). Към горепосочените мотиви са добавени дарените от Балабанов през периода 1942-1946 г. в местната хазна 1 300 000 лв. за "благоустройствени, человеколюбиви и народополезни цели" и внасяните ежегодно от него данъци и налози, които надхвърлят ¼ от общинския бюджет.
Традицията за удостояване с това високо обществено звание е възродена в крана на 60-те години на XX век, по времето, когато председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет (ГОНС) е инж. Любомир (Любен) Йотов (1966-1976).
На 15 ноември 1969 г. Изпълкомът решава да бъдат удостоени с почетно гражданство известния български скулптор Иван Фунев (1900-1983), художниците проф. Илия Петров (1903-1975), проф. Борис Колев (1906-1982), Боян Петров (1902-1971), Владимир Цветков (1916-1993) и Георги Чайковски (1923-1984), поета Павел Матев (1924-2006) - председател на Комитета за изкуство и култура (КИК), и изкуствоведа проф. Атанас Божков (1929-1995) - зам.-председател на КИК "в чест на 25-годишнината от социалистическата революция и активно участие в подготовката и откриването на (б. а. първата обща) художествена изложба в гр. Мездра" (4) (17 октомври - 17 ноември 1969 г., Младежкия дом).
Две години по-късно, през юни 1971 г., ИК на ГОНС връчва високото отличие на двама видни комунистически функционери: Иван Абаджиев (1930-2006), кандидат-член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, и Димо Дичев (1902-1982), народен представител и председател на ЦК на Съюза на борците против фашизма и капитализма за "големите им заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра." (5)
През май 1972 г. почетен гражданин на Мездра става тогавашният посланик на СССР у нас Александър Пузанов (1906-1998) за "голямото му внимание към града и заслугите му за задълбочаване на българо-съветската дружба" (6), а през 1973 г. - Нано Лалов (р.1925 г.), първи секретар на ОК на БКП, поради "заслугите му за развитието на града и общината" (7), роденият в село Ребърково поет Иван Бурин (1912-1991) за литературната му дейност и по случай неговия 60-годишен юбилей (8), и народният представител Стоян Караджов (1905-1994), председател на ЦКРК на БКП, за "големите му заслуги за бързото и всестранно развитие на гр. Мездра по пътя на социализма". (9)
Любопитното е, че три години по-късно, през пролетта на 1976 г. Стоян Караджов, подобно на Иван Балабанов, отново е отличен с почетно гражданство, получава почетна грамота и почетния ключ на гр. Мездра. (10)
Малко по-рано, през юли 1974 г., със званието почетен гражданин се окичва и доайенът на местната партийна организация Лалю Ширков (1889-1978), родом от село Крета, по случай неговия 85-годишен юбилей и за "големите му заслуги в антифашистката борба и в изграждането на социализма" (11)
Или, ако обобщим фактите, при кметуването на Любен Йотов (1966-1976) за почетни граждани на Мездра за провъзгласени 15 личности от обществено-политическия и културния живот на страната. Все по него време, 1975 г., е приет първият Правилник за удостояване с награди от ИК на ГОНС - гр. Мездра. В него е посочен редът за удостояването, какви награди се учредяват и дори техният паричен еквивалент: значка-герб на Мездра и Медальон на Мездра (златни, сребърни, бронзови и оксидирани), Знаме на трудовата слава, а за изключителни заслуги - Почетен гражданин.
Бележки:
1. Протоколна книга на Мездренската селска община 1943-1945 г., Държавен архив - Враца, ф. 374, оп. 1, а. е. 13, л. 3-5.
2. Пак там, л. 3.
3. Протоколна книга на Мездренската селска община 1946-1947 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 1, а. е. 16, л. 9-10.
4. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1969 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 8, л. 68.
5. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1971 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 10, л. 45.
6. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1972 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 3, а. е. 4.
7. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1973 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 3, а. е. 5.
8. Пак там.
9. Пак там.
10. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1976 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 15, л. 51.
11. Протоколи от заседанията на ИК на ГОНС - Мездра 1974 г., ДА - Враца, ф. 374, оп. 4, а. е. 13.
Следва
