Кръстовден или Въздвижение Светия Кръст Господен е един от великите дванадесет християнски празници. пределите на евангелския кръг. За разлика от тях на празника Въздвижение се възпоменават събития от значително по-късно време.
На този голям празник вярващите отдават благоговейно поклонение на самия Животворящ Кръст, на Който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение; на Кръста като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.
Празникът Въздвижение на светия и животворящ Кръст Господен е установен във връзка със следните събития в историята на Христовата църква - Чудесното явяване на св. Кръст на император Константин Велики; намирането на светия Кръст на Голгота и връщането на животворящия Кръст от персийски плен.
В началото на четвъртия век няколко съуправители или кесари разделили помежду си обширната територия на Римската империя, управлявана от жестокия, користолюбив и властолюбив. Римляните страдали много от тежкото иго, което им наложил и потърсили избавление и помощ срещу него от Константин, под чиято власт се намирали земите на днешните държави Англия, Франция и Испания.
През октомври 312 г. Константин потеглил с войските си към Рим, гдето Максентий решил да се отбранява. Силите на Максентий били по-големи от тези, с които разполагал Константин. Настъпващият от север Константин чувствал, че му е нужна помощ от небето. Той вярвал, че с тая помощ ще може да освободи Рим от тиранина. Езическата религия му била съвсем чужда. Но не бил още и християнин. Обхванат от тревога, не знаел как да се моли за подкрепа. В чудно видение му открил истината.
Слънцето клоняло на запад. Константин видял на небето сияещ кръст и над него надпис: “С това ще победиш”!
Войниците също видели това чудно знамение и силно се уплашили. Дотогава кръстът бил смятан за лошо знамение, понеже бил използван като оръдие за позорно наказание.
През настъпилата нощ Иисус Христос се явил насън на Константин и му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Константин изпълнил заповедта. В същото време повикал при себе си войници християни и ги запитал какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие.
Константин останал поразен от случилото се. И оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание.
Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. Пламнала жестока битка. Войската на Максентий била разбита. Той побягнал, за да се спаси. Но се удавил в реката Тибър.
Константин влязъл тържествено в Рим. Той разбрал, че победата му е дадена от Господа. Затова, когато по-късно му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.
Видението на кръста се повторило на Константин още два пъти. Това усилило до такава степен разположението му към християнската вяра, че най-после се решил да я приеме. Това негово решение се затвърдило от факта, че майка му, царица Елена, била вече християнка. Тя и той са причислени от Православната църква към лика на светиите. Наречени са равноапостолни, защото, подобно на апостолите, разпространявали ревностно християнската вяра.
Според преданието, Света Елена, майката на Константин Велики императора, била ревностна християнка. Тя тръгнала на път към Палестина, където се намирали светите места. Там трябвало да търси божия гроб. Усилията ѝ пожънали успех. В пещерата били открити 3 кръста. Кой от тях бил на Исус Христос се разбрало, когато с него докоснали починал наскоро човек. Част от кръста Елена пратила в Константинопол на сина си. Осветен е на 14 септември 335 г. в тържествено събитие и оттогава този ден се тачи от всички християни.
По стар обичай, в деня има водосвет. На този ден свещениците пръскат светена вода с кръст в домовете н хората за благословение. На Кръстовден най-старата жена в дома опича пита Кръстова (наричана още кръсташка). Тя представлява обреден хляб с кръст от питата върху него. Когато всички са около масата, се разчупва тази пита над трапезата и се изричат думите "Кръстец, кръст да боли, мене да не боли". Така повтаря цялото домочадие.
На Кръстова се събират хиляди хора, за да видят Светия кръст. Тогава епископът повдига кръста над главите на всички присъстващи. На този ден е дадено и името "въздвижение", което е името на празника.
По традиция, Кръстовден е ден за строг пост в почит паметта на Кръста Господен. Масата затова е отрупана с постни храни, главно печена тиква и зелник с праз лук. Стопаните даряват отеца със зеленчуци и варива, жито от нова реколта, а той поставя на трапезата им с тъкана нова покривка с църковен кръст.
Източник: .pravoslavieto.com
