"Трябва да сме щастливи, че в наши дни имахме привилегията да живеем с такъв човек, който беше наречен "светецът от Байлово" именно от хората, не от нас, журналистите, сподели при представянето на книгата Борислав Радославов. Благодарение на това, което направи, днес той е една икона за българите.”
"Първата ми среща с дядо Добри датира отпреди пет години, разказа авторът. Тогава той ми каза: "Прави добро, без да чакаш добро! Прави го безкористно!". Според Борислав дядо Добри си остава свят човек, което означава, че народът вече го е канонизирал. Що се отнася до това дали ще бъде канонизиран от църквата, житиеписецът заяви, че това би отнело много години, но най-важното е, че за хората той вече е светец. Тази книга трябва да се прочете от малкото дете до възрастния човек”, подчерта в заключение авторът.
От своя страна епископ Тихон акцентира върху факта,
че дядо Добри е искал да бъде анонимен, да си върши неговата работа тайно, в
смирение. "Това, което казваше дядо Добри, не можеше да ти мине покрай ушите,
заяви Негово Преосвещенство. Защо всички искат да са толкова близки до дядо
Добри? Поставяме си този въпрос, защото се чувстваме в безпътица. Малко са
младите хора, които желаят да умножават доброто. Забравяме, че дядо Добри ни
обичаше. Кой беше по-малък от него? Той си избра нещо и умножаваше доброто. Ако
искате паметта на дядо Добри да има значение, умножавайте доброто и обичайте не
само този до вас, а дори и този, който мразите", призова епископ Тихон.
Премиерата на книгата положи началото на благотворителна кампания за събиране на средства за изграждане на паметник на дядо Добри пред столичния храм "Св. Александър Невски". Първото дарение вече е факт: 20% от всеки закупен екземпляр ще бъдат дарени за богоугодното начинание.
"Да издигнем първия пантеон на добротата в България с изграждане на паметник на Дядо Добри там, където прекарваше най-много време от живота си - в Катедралния храм "Св. Александър Невски", апелира в тази връзка Цвета Кирилова. Дядо Добри е градеж! Той е човекът, който гради камък върху камък своята Катедрала. Катедралата на добротата, на смирението, на смисъла, на целите в разбирането на духовното".
Видимо развълнуван, неформалният лидер на Затворническата лига в България Сунай Ремзи, който изтърпява на остров Персин 20-годишна присъда за убийство, разказа как е бил вдъхновен от живота и делото на дядо Добри, за да се обърне към Доброто, да поеме по праведен и честен път. Както и за поредицата инициативи, реализирани от него в подкрепа на лишените от свобода. В знак на благодарност "кметът" на затворниците в Белене подари на Борислав графичен портрет на дядо Добри, нарисуван от него в килията.
Така в дъждовната лятна привечер в Храма на Мелпомена беше добавена още една страница към истинската история на дядо Добри - разказ за добротата, смирението и покаянието, по думите на автора на Похвално слово за Светеца от Байлово Борислав Александров.
Положени бяха и темелите на едно добро дело - въздигането на паметник на дядо Добри. За да се увековечи стореното от него и за тези след нас, направено със сърце и душа, както споделя Борислав.
За да останем верни на завета на Божия човек: "Прави добро, без да чакаш добро!".
