Изследването обединява научни модели за прогнозиране с опита и наблюденията на местните рибари на три континента. Фокусът попада върху Еквадор, Южна Африка и Филипините, където дребномащабният риболов играе ключова социо-икономическа роля и където ефектите от климатичните промени ще се усетят особено силно.
Последиците от затоплящия се океан
От
XIX в. насам океанът е абсорбирал около 28% от
въглеродния диоксид, произведен от човешка
дейност и над 90% от топлината, която тя генерира.
До края на века киселинността на океана
ще нараства 10 пъти по-бързо от общото окисляване
през последните 55 милиона години. Морските
видове реагират на затоплянето на океана
като се местят към по-студени и по-дълбоки
води, отдалечавайки се от бреговата зона
и към полюсите. Не всички видове обаче
се движат с еднаква скорост и взаимоотношенията
плячка-хищник постепенно се променят.
Променя се също и работата на рибарите.
Рибарите вече забелязват ефекта
от промените в климата. Сред най-често
цитираните наблюдения са необичайните
температури на морската вода, намаляването
на рибните запаси, промяната в разпространението
на видовете и увеличаването броя на екстремните
явления, като високи приливи, силни ветрове
и морски горещи вълни.
Учените алармират,
че необичайните проявления на климата
ще станат по-чести и по-интензивни, което
ще окаже значително въздействие върху
крайбрежните екосистеми и хабитати,
като причини висока смъртност при някои
видове. Кумулативният ефект от тези промени
ще е особено опустошителен за кораловите
рифове, които са дом на 25% от всички морски
видове. Очакванията са, че до 2050 г. от тях ще
оцелее едва 1%. Днес над една четвърт от рибарите
разчитат на рифовете за своята прехрана.
С очаквано население от близо
10 милиарда души до 2050 г. човечеството ще има
нужда от повече морски ресурси отвсякога.
Това може да бъде постигнато единствено
чрез преминаване към устойчиво управление
на рибните запаси, намаляване количеството
на изхвърления улов, организиране на
отговорни аквакултурни стопанства и
адаптация към климатичните промени.
Спешно се изискват и по-ефективно наблюдение
и контрол на риболовните дейност, заедно
с инвестиции в по-добро оборудване и научни
данни. Учените обаче смятат, че от всички
тези мерки би имало смисъл само ако човечеството
съумее да задържи глобалното затопляне
в рамките на 1.5° C.
Как можем да помогнем
ние в Европа?
Рибата и морските дарове
са най-търгуваната стока в глобален мащаб.
За последните 40 години световните запаси
са намалели почти наполовина, а Европейският
съюз е най-големият пазар на морска храна
на планетата. Това прави ролята на европейските
потребители много важна. Европа може
да бъде основен двигател за промяна в
световната промишленост за морска храна. Изборът
на устойчива и сертифицирана морска
храна е от решаващо значение за поминъка
на 800 милиона рибари на планетата.
Източник: wwf.bg
