© БГНЕС

„Ваксината срещу коронавирус, която предложихме, е одобрена за финансиране от института „Пастьор”- Париж. Тя е една иновативна форма. В нея съчетаваме няколко оригинални идеи и ще използваме български патенти, които са в основата за изграждане на такава модерна ваксина”, посочи доц. Чорбанов. „Една ваксина не може да се направи много бързо. Истински прототип, който да е издържал всички тестове, първоначално клетъчни, после експерименти с животни, в които да се докаже ефективност и безвредност, трябва да мине поне една година. Оттук нататък трябва да започнат реалните клинични тестове, за да бъде доказано, че може да се въведе в масово производство. Една такава ваксина, който и да я направи, ще е полезна при една следваща инфекция. Ние ще опитаме да направим такъв тип ваксина, в която да използваме тези компоненти на коронавирусите изобщо, които не се променят. Иначе казано, идеята е нашата ваксина да бъде универсална срещу всички коронавируси”, каза ученият.

Институтът „Пастьор”- Париж първоначално ще финансира с около 150 000 лева. За следващите етапи и нива на експерименти ще са необходими няколко пъти по толкова средства.

„В никакъв случай обаче не става дума за милиони. Очакваме българската страна да инициира програми. Вече има информация, че фонд „Научни изследвания” ще инициира голяма програма, по която ще кандидатстваме. Сумата ще ни е необходима за втория и третия етап на тестването на ваксината”, посочи доц. Чорбанов.

Той смята, че единственото, което ни остава е в изграждането на т.нар. колективен имунитет, при който 70-80% от нацията са позитивни и са се срещали с вируса.

„Това въобще не означава, че те са болни. Огромният брой от населението няма никога да проявят симптомите на коронавирус”, прогнозира доц. Чорбанов. „Ще си позволя да цитирам немски специалисти, които казват, че научното справяне с един вирусен проблем често няма нищо общо с политическите решения. Държавата взема политически решения, което е нейно право. В безизходицата всяка една държава по света избира сама някаква форма на ограничаване с идеята да се спре претоварването на здравната система”, заяви ученият.