Книгата излиза под щемпела на Книгоиздателство „Медиа груп“ - Враца. Дизайнер на корицата е синът на авторката Владимир Дамяновски, коректор - Тодорка Василева, а предпечатната подготовка е дело Калин Младенов. На челната корица е изобразен фрагмент от картината на Светла Дамяновска „Вълшебната билка Росен и самодивските пеперуди“.
„Къси форми-II“ е втора част на литературния ми експеримент с микропоезията и микропрозата, споделя в предговора на книгата Светла Дамяновска.
Според определенията, микропроза е всеки текст, който е в обем до 1 000 думи. Има и друга теория за микропрозата и тя е, че това е текст, който съдържа само 10 изречения. Първият ми опит за микроразказ в 10 изречения беше „Последният ден на XXI век“ и след като той спечели I награда в Националния конкурс „Nickname B@зов” (през 2021 г.), аз, окуражена от този успех, написах още над 80 подобни текста (художествени и исторически). През 2022 г. участвах в още два конкурса: Националният литературен конкурс за фантастичен разказ „Агоп Мелконян“, в който беше отличен компилативният ми текст „Ако искаш вярвай, ако искаш - недей“, обединил осем микроразказа, и Националният конкурс „От уста на уста“ на Община Радомир, в който на II място се класира микроразказът ми „Легенда за муховидната пчелица“.
Историческите ми микроразкази вече са публикувани в две самостоятелни книги: през 2022 г. излезе краеведската „Миналото на Хайредин в думи и образи“, съдържаща десет текста, а през 2023 г. друга моя подобна книга - „Археологически комплекс „Калето” и още седем забележителни туристически обекта в Община Мездра”, с включени в нея девет такива текста.
В настоящата книга намериха място художествените ми микроразкази. Те се срещнаха със своите читатели първо в интернет, където бяха публикувани в електронното списание „10-те най“, в рубриката ми „10 изречения = история“. Тези тестове са волен полет на въображението в сферата на така любимата ми митологична фантастика и... нейното съвременно битие. Можете да ги наречете чиста измислица, но не забравяйте какво е казал Джеймс Хъгинс: „Голяма част от легендите водят началото си от факти.“ (…)
Желая ви приятно и лесно четене на моята кратка книга с къса проза“.
***
ТЕНЕЦ
Явлението/създанието тенец е добре обяснено още от писателя Йордан Радичков - това е духът на починал роднина, който се връща в дома и при близките си, ако сметне, че има недовършена работа. Но, оказва се, че то може да се срещне не само в текстовете на класика на българската литература, а и на един пуст път в тъмната новогодишна нощ на две хиляди и някоя си година.
Младият лекар К., дежурен в Бърза помощ, в един общински център, в далечния Северозапад, потеглил с линейката за отдалечено село, защото бил повикан да вземе и придружи родилка до болницата в града. За съжаление, на връщане линейката се повредила, а родилката, бременна с близнаци (които на всичкото отгоре били разположени в много неблагоприятно предлежание), се нуждаела от спешно секцио.
Лекарят окуражавал бъдещата майка, но освен това, нищо друго не можел да направи, докато не дойдела друга линейка, на която да прехвърлят жената. А време вече нямало - напъните на родилката били изтощителни, но безрезултатни, сърдечните тонове на бебетата отслабвали все повече.
Тогава д-р К. почувствал първо хладен повей, а след това и как някаква сила го изблъскала от линейката и го проснала на асфалта. Дотичалият шофьор също видял нещо неясно - приличаща на човешка фигура с размити очертания, която се била надвесила над родилката. За петнайсет минути насред пустите хълмове проплакали две живи и здрави новородени, на които после докторът забелязал, че дори пъпчетата били отрязани и вързани съвсем професионално.
А родилката бълнувала, че покойната й баба (дълги години главна акушерка в Родилното отделение в града) успяла да пренасочи бебетата, изродила ги и ги обслужила, като през цялото време повтаряла: „Не бой се, дечко! Всичко ще бъде наред!”.
