Установено е, че промяната на климата е по-сериозна в Арктика и по-малка в тропическите и екваториални райони. Но за да се проследят промените у нас, е необходимо да се съпоставят средните стойности за 30-годишен период.

Тази продължителност не е случайна. В статиите за промяната на климата или в месечните анализи може да се прочете: "температурите за юли са с 1.9 градуса над нормалните" или "изминалият януари бе рекордно студен, с отрицателна аномалия от 3.5 градуса".

Тези отклонения, наричани още аномалии, се отчитат точно спрямо 30-годишен базисен период. Доскоро Световната метеорологична организация (СМО) препоръчваше базисен период от 1961 до 1990 г. Тази норма може да бъде наречена 61-90 или още "класическа норма".

Още към края на миналия век и с напредването на този, се появяват мнения, че нормата е остаряла и е време да се премине на следващо десетилетие, а след 2010 г. мнозина вече ползват за базисна норма средните температури за периода 1981-2010 или "нова норма".

Разликата между двете норми е един идеален, прекрасен маркер за това, как, накъде и с колко се е променил климатът между периода 1961-1980 г. и 20 години по-късно за всеки конкретен месец.

Следващата общоприета норма, която реално "се кове" в момента, а именно 1991-2020 г. все още не е известна с точност, защото до края на периода има още 3 години и половина.

Все пак, имайки предвид постоянните летни аномалии от по средно 2 градуса, може да се предположи, че що се касае до летните месеци, тя ще бъде още по-висока, както новата норма за някои пунктове е с над градус по-висока от класическата.

Казано по друг начин, с толкова са се повишили температурите на Мусала, в София, Варна или Горно нанадолнище. От 1990 до 2010 г. - с около градус, а само за десет години след това - с още толкова или дори повече.

Трябва да се има предвид, че при лятото има ясен и безспорен сигнал: летните месеци се затоплят наистина драматично и безспорно. При зимните не само, че няма толкова чист сигнал, но в дадени райони има дори (малко) понижение на някои средномесечни температури, въпреки че през последното десетилетие, като цяло има наличен тренд на затопляне.

Поради тази причина "най-новата норма" за зимните месеци не може да бъде прогнозирана точно, т.е за зимните месеци промените, които може да видим, са само за споменатия период до 2010 г.

Ето и самите данни:

София:

Последният юни е бил със средномесечна температура от 20.6 градуса. Това е по-топло от класическата норма с 2.8 градуса и от новата норма с... 1.7 градуса.

Освен информацията, че юни е бил по-топъл от средното за втората половина на миналия век с почти 3 градуса, става ясно, че новата норма е по-висока от класическата с над градус, или по-точно, с 1.1 градуса. Следователно, поне за столицата. за двадесет години - от 1990 до 2010 г., юни се е затоплил с 1.1 градуса средно за тридесетгодишен период.

Юни в Сандански е със средна температура от 24.2 градуса. Това е с 2.2 градуса над класическа и 1.1 над нова норма. Следователно, в Сандански за 20 години се е затоплило точно с колкото и в София, 1.1 градуса.

Видин е със средна юнска температура 23.2 градуса. Аномалията спрямо класическа норма е 2.6, а спрямо нова норма 1.8, респ. затоплянето на юни за 20-годишен период е малко по-малко, 8 десети от градуса.

За Варна температурите са 21.6 средномесечна за юни. Тя е с 1.9 над класическа и 1.3 над нова норма. Ерго, Варна през юни се е затоплила за 20 години с 6 десети от градуса.

Отново обръщаме внимание, че ако сегашната температура е по-висока спрямо новата норма, отколкото новата норма е по-висока спрямо старата почти двойно и това е почти ежегодно правило през последните десетина години, това означава, че за 10 години, от 2010 до 2020 г., скоростта на повишение на температурите през лятото у нас ще се е удвоила, а на места практически почти утроила!

Средномесечната температура за месец юни на Мусала е 4.6 градуса. По-топло от класическа норма с 2.6 градуса и от нова норма с 1.6 градуса, т.е от 1990 до 2010 г., за 20 г. на Мусала юни се е затоплил точно с 1 градус, средно за 30-годишен период.

Какво сочат данните:

София средномесечна 22.1, аномалия 2.3 спрямо класическа, точно 1 спрямо нова норма. Повишение от 1990 до 2010 г. с 1.3 градуса

Сандански 26.8

Аномалия съответно 2.5/1.1, повишение с 1.4 градуса

Видин 23.9

аномалия 1.5/0.4, повишение 1.1 градуса

Варна 23.2, аномалии 1.3/0.5, повшение 8 десети

Мусала 7.1, аномалия 2.5/1.6, повишение 9 десети

Посочените данни дават основание за следните основните изводи:

Средно за 30-годишен период, в страната ни температурите за двата първи летни месеци от 1990 до 2010 г. са се повишили с около градус. На места - повече, на други - по-малко.

Спрямо класическата норма от 2005 г. насам имаме само две лета с нормални или по-малко наднормени температури. Това е самото 2005 и 2014 г., когато особената циркулация донесе и доста валежи и наводнения.

Дори спрямо нова норма, която обхваща през първата половина на базисния си период, 1981-1995 г. доста "класически" лета понастоящем летните температури са подчертано наднормени с около и над 1 градус.

Следователно бързото затопляне на летните месеци у нас не само е факт, но и продължава с акселериращ темп.

Източник: dnes.dir.bg