Старозаветният Пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово. Когато се родил, баща му получил видение - внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: "Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч." Това обяснява и името на Пророк Илия, което означава Сила Господня.
Свети Илия е пророк и скитник аскет, живял по времето на израелския цар Ахав и царица Йезавел, които се кланяли на езическия бог Ваал. Той предрича на царя-езичник страхотна суша, с която Господ ще го накаже за греховете му. Сбъдва се пророчеството на светеца и суша мъчи народа три години и половина. Едва тогава Господ се смилява и изпраща своя пророк да извести края на бедствието.
Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, но владетелите и по-голямата част от народа тънели в безчестие. Огорчен, но несломен, той продължил заедно с ученика си Елисей да обикаля сред хората и да ги поучава.
Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.
Житието на пророка представя как при смъртта му огнена колесница с огнени коне го отнесла с вихър на небето. Същия образ рисува и иконографията - св. Илия е в позлатена небесна колесница, теглена от четири бели коня. В християнизираните митологични представи, отразени и в песенната традиция, при подялбата на света на св. Илия се паднали "летни гръмотевици, летни трескавици"; св. Илия е господар на летните небесни стихии гръм и градушка;св. Илия ходи по небето със златна колесница и преследва ламята, която пасе житата; светкавиците са огнени стремена, които хвърля по ламята, или огънят, който излиза от ноздрите и изпод копитата на конете му, той дава дъжда и росата.
Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници. Няма църква в страната, в която да не се отслужва тържествена Света Литургия. Вярващите почитат светеца, който е покровител на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Свети Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за Свети Пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.
Своят еснафски празник отбелязват кожухари, самарджии, фурнаджии, защото Свети Пророк Илия е техен покровител. На Илинден селските стопани у нас правят молебени за дъжд, а в отделни региони в България в деня срещу празника се извършва и обредното гонене на змей - символ на сушата.
Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".
От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. Затова морските предупреждават летовниците да са особено внимателни при къпане в морето. Както е известно, народното поверие гласи, че на този ден морето взема жертви.
Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.
В огнена колесници си представя свети Илия и българския народ. Народната песен разказва как на свети Никола "падна му се по море да оди", на Йована "падна му се кметство, богомилство", на Свети Петър - "райските ключове", а на Свети Илия:
Дел се падна на свети Илия:
падна му се летни гръмотевици
му се летни трескавици
да си лети изпод ясно небе,
да си лети по темни облаци.
В различните краища на България преданията и вярванията за св. Илия са различни, но в основата на всички е поверието, че той е покровител на светкавиците и гръмотевиците. Затова е наричан и Гръмовник.
В едно от преданията смятат свети Илия за покровител на змейовете. Заедно с тях той се борил срещу ламите и халите. Легендата за борбата разказва, че змейовете хвърляли огнени стрели и камъни срещу халата - от сблъсъка те се превръщали в светкавици и гръмотевици. Халата се криела навсякъде - в човек, животно, дърво, затова змейовете палели огньове, за да я видят по-лесно. Тя пък пръскала с уста вода, за да се защити, капките падали върху земята като дъжд.
Затова и ако гърми, хората покривали съдовете с вода, че да не се скрие ламята в нея, а майки прибирали дъщерите си за женене, да не ги види змей и залюби.
Казват, че гръмне ли, значи свети Илия се разхожда по небето и дава знак, че ще има плодородие. През зимата гръмотевици няма, защото тогава свети Илия кара грешниците да строят градове от сняг.
На Илинден по стара традиция се коли най-стария петел в чест на господаря на мълниите. Месят се обредни хлябове "колач за св. Илия" и "боговица". Трапезата с приготвен петел и погача се прекадява от най-възрастния член на семейството.
Смята се, че ако светецът е сърдит, ще изсипе от ръкавите си наводнения и градушка. Затова на места, за да умилостивят светията, се правят общоселски сборове с курбан - овен, бик или вол.
На този ден не бива да се работи, нито да се влиза във вода. Вярва се, че морето се преобръща и взима за курбан на светията всеки, влезнал във водите.
Празникът е свързан с различни поверия и обичаи. Прието е те да бъдат спазвани, за да сме здрави, да имаме берекет и да избегнем бури и градушки.
Народната традиция повелява на Илинден да не се работи на полето, както и не се върши къщна работа, за да не се разсърди св. пророк Илия;
На този ден морето взима най-много жертви, затова не се ходи на плаж и не се влиза във водата;
Вярва се, че на Илинден иконата на св. пророк Илия притежава лечебна сила и всеки, който пристъпва с искрена молитва и вяра към светеца, получава изцеление за болката си;
На празника се правят курбани за здраве, организират се общоселски събирания и тържества.
В миналото основният поминък на българина е бил земеделието. Чрез земеделието по-голяма част от населението изкарвало своята прехрана. Понякога се е случвало реколтата да бъде сполетяна от болест или природни бедствия (суша, киша, градушка) и тъй като българинът е суеверен, той е вярвал, че всички тези бедствия ги изпраща небето, т.е Бог.
Горещниците
Вярванията, свързани с огъня и природните стихии намират отражение в отбелязването на празника. Народът е вярвал, че това са най-горещите дни в годината, а тяхното честване е свързано с борбата на хората с градушките. Горещниците са тридневно празненство в чест на огъня като стихия. Забраната важи и за къщната (домашна) работа;
Не трябва да се пере и мие;
Поради страх от пожар, домакините не палят огън и не поддържат огнището;
През този период не се пече и хляб. Ако някой наруши тази забрана – градушка или пожар ще унищожи реколтата.
Тези празници са съпроводени с молитви за дъжд, но понякога се е случвало да се прави молебен и за суша, когато годината е кишава.
За да умилостивят Бога или природните стихии, хората им посвещават няколко празника. Едни от тези празници са горещниците, които се празнуват на 15, 16, и 17 юли (астрономическите горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли). Тези летни празници са характерни за цялата българска етническа общност. В различните райони на България празниците носят разнообразни названия. В северните части на страната те са известни под името Чурлига, Пърлига и Марига.
В някои райони на страната –на първия ден от трите празника, се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и имота им от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън. От него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.
В някои райони на страната –на първия ден от трите празника, се гаси огънят от всички огнища. Това се прави с цел да се предпазят хората и имота им от пожари. Огънят в домашното огнище се подновява вечерта на третия и последен горещник Подновяването на домашния огън е съпроводено със специален обред. Вечерта се пали един общ огън наречен нов, жив или млад огън. От него всяко домакинство подновява огъня в своето огнище.
