Директивата, която е със срок за прилагане
от 2 г., предвижда при определянето на конкретния размер всяка държава
да прави "оценка за адекватност" на минималната заплата, като взема
предвид равнището на цените и на трудовите доходи. При тази оценка
могат да се ползват данните за цените на кошница от стоки и услуги на
реални цени. Другите варианти са МРЗ да бъде свързана със средната
брутна заплата в страната и да е 50% от нея, или да е 60% от брутната
медианна работна заплата.
Още през юни ЕП и страните членки на ЕС постигнаха споразумение по
Директивата за адекватни минимални заплати, предложена от Европейската
комисия още през октомври 2020 г.
В 21 от 27-те страни на ЕС минималната работна заплата е законово
определена – включително в България. В останалите 6 - Австрия, Дания,
Италия, Кипър, Финландия и Швеция, равнището на заплатите се определя
чрез колективно договаряне. Изразена в евро, месечната минимална работна
заплата варира в широки граници в ЕС - от 332 евро в България до 2202
евро в Люксембург, според данни на "Евростат" от 2021 г.
Със закона сега се определят минимални изисквания за адекватността на
законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното
право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния
достъп на работниците до защита на тези заплати.
Новата директива ще се прилага за всички
работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение.
Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена
изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени
да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.
Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен
фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. В държави,
в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците,
държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят
план за действие за увеличаване на неговия обхват, гласи решението на
евродепутатите.
Освен това се предвижда страните от ЕС да създадат система за контрол,
включително проверки и инспекции на място, за да се противодейства на
злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост,
нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.
"Цените на хранителните продукти, сметките
за енергия и за жилища са взривоопасни. Хората наистина се борят да
свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се
заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да
изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме
тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат
по-добре защитени", коментира евродепутът Агнес Йонгериус.
