Това затруднява учените да видят тези бебета звезди от нашата гледна точка на Земята. Светлината, която излъчват, е ефективно скрита.
Материалът обаче може да бъде наблюдаван в инфрачервената светлина. Благодарение на мощния и чувствителен към инфрачервените лъчи космически телескоп "Джеймс Уеб" астрономите са успели да надникнат през облаците на мъглявината Орион дори от разстояние около 1400 светлинни години.
С новото изследване екипът се е насочил към диск от материал, наречен d203-506. Това е диск, в който в момента се формират планети. След по-задълбочен преглед изследователите са установили, че така дискът може да не е в състояние да образува определени планети. Учените предполагат, че това се дължи на въздействието на други звезди.
Разглежданият протопланетен диск обгражда малка звезда червено джудже, за която се смята, че е на по-малко от 1 милион години и е с маса най-много около 10 процента от тази на Слънцето. Това означава, че звездата е сравнително млада и сравнително хладна. И все пак, освен че е слабо облъчвана от собствената си централна звезда, d203-506 е бомбардирана и от мощна високоенергийна ултравиолетова радиация, идваща от масивни млади звезди в околността.
"Масивните звезди, които са 10 пъти по-големи от Слънцето, са 100 000 пъти по-ярки от него и поради това хвърлят силно ултравиолетово лъчение върху дисковете около близките слънцеподобни звезди", казва ръководителят на изследователския екип Оливие Берн от Института за изследвания в областта на астрофизиката и планетологията.
"Тази радиация нагрява газа, който след това излиза от диска и от който се очаква да се образуват планети - процес, наречен "фотоизпарение". Следователно тяхното действие може да потисне образуването на планети", допълва ученият.
Едно от основните открития на екипа е, че каквато и планетарна система да се появи от диска d203-506, в нея ще липсва аналог на най-големия свят в нашата Слънчева система - Юпитер.
Причината е, че интензивното въздействие на ултравиолетовата радиация вероятно ще потисне формирането на подобен газов гигант.
"Благодарение на наблюденията в инфрачервения диапазон с "Джеймс Уеб" успяхме да установим, че дискът d203-506 губи около една земна маса годишно. Това е голяма загуба!", допълва Берн.
"Смятаме, че Слънчевата система се е формирала в среда, подобна на тази в Орион, така че наблюдението на системи като d203-506 е начин да се върнем назад в миналото", казва още астрономът.
Настоящото изследване обяснява също защо Слънчевата система е била в състояние да формира планета като Юпитер, докато d203-506 не може.
Протопланетарният диск d203-506 за първи път попада в полезрението на екипа, който стои зад това откритие, след като е наблюдаван с космическия телескоп "Хъбъл" и радиотелескопа АЛМА в Чили.
Заради интригуващите данни, учените решават да го наблюдават и с "Джеймс Уеб".
"В данните има невероятно количество информация. Вече мина година, откакто ги получихме, но вероятно сме използвали едва 10 процента от полезната информация", казва Берн.
