Срам за Българската православна църква, срам за вярата ни, срам за нас като българи, такива мисли навява съвременното състояние на Долнобешовишкия манастир „Св. Архангел Михаил” - едно от духовните средища на българщината по време на турското робство, в което в средата на XIX в. твори големият възрожденски живописец Захарий Зограф.
Скътано в подножието на връх Кичера, днес това свято място тъне в разруха и запустение. Манастирският комплекс, който е паметник на културата от национално значение, безвъзвратно е обрасъл в треви, храсти и дървета. Обрасъл в треволяци и храсталаци е и пътят към Храма. Сякаш природата иска да скрие от лицето на Бога престъпното ни отношение към Христовата вяра и националната ни памет.
След смъртта на последната игуменка на манастира - Параскева (със светско име Тота Иванова Самичкова), родом от троянското с. Гумощник, представила се на Господа през 1979 г., манастирът е недействащ. Допреди време старинната жилищна сграда на комплекса е използвана от местните пастири за селскостопански обор, а тази зима окончателно рухнала.
Напълно разрушена е и каменната арка на входа на манастира, украсена с релефни изображения на лами, завързани с вериги, и птици, кълвящи змии, елементи от която понастоящем се съхраняват в двора на черквата „Св. Георги” в Долна Бешовица.
Порутеният метох многократно е обект на иманярски набези. Не е пощаден и от вандали, осквернили стените му с нецензурни графити.
В момента Врачанската митрополия кандидатства с проект по Програмата за развитие на селските райони за възстановяване и реконструкция на манастира. Ако инвестиционното предложение бъде одобрено за финансиране, светата обител, в която през 1843-1845 г. работи Захарий Зограф, ще бъде ремонтирана в автентичния си вид. Проектът предвижда цялостно укрепване на носещата конструкция на сградите, направа на нови покриви и възстановяване на външните и вътрешните мазилки по автентични данни. Прилежащото пространство ще бъде облагородено, а около сградите ще бъде положена тротоарна настилка.
Дай Боже, това да се случи, кръстят се местните хора, защото така запуснат манастирът не е бил под турско, когато е напълно разорен.
