Според народното вярване в този момент върху нея невидимо слиза ангел. Изцелява се само един човек, който успява пръв да се хвърли във водата. Останалите остават само със смътната надежда, че може би ще успеят следващия път. В сумрака на къпалня Витезда, където стенат и охкат изоставените от всички болни, един ден блясва божествена светлина. Тук не слиза ангел, а влиза самият Господ Исус. Той спира поглед върху парализирания, който чака да оздравее цели 38 години и му задава въпрос: “Искаш ли да оздравееш?”. Така спасителят иска да изпита вярата му. Болният измъчено обяснява, че няма близък, който да го спусне в къпалнята. Тогава Христос му казва: “Вземи одъра си и ходи!” Тялото на парализирания внезапно се изпълва с нови сили. Той скача на крака, грабва одъра си и благодари на Бога за своето изцеление.

Денят, в който е извършено това дивно чудо обаче се оказва събота – свещения ден на юдеите, в който е забранено да се върши каквото и да било, дори да се върви из града. Евреите обвиняват бившия парализиран, че като крачи с одъра си, извършва „грях”, а той се оправдава, че Исус го накарал. Според евангелския разказ бившият болен отива при юдейските първенци и издава кой го е излекувал. Тази постъпка не остава неизвестна на Спасителя. Той среща бившия болен сред тълпата в йерусалимския храм и го предупреждава: “Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да не те сполети нещо по-лошо” (Йоан 5:14). Църквата почита на 29 април Св. девет мъченици в Кизик и Св. преподобни Мемнон Чудотворец Град Кизик бил град в Мала Азия, където св. апостол Павел проповядвал вярата в Христос.

Това не се харесало на управниците и по тяхна заповед започнали гонения срещу християните. Те започнали да се крият и да живеят тайно сред езичниците и юдеите. Девет души не се уплашили и продължили открито да проповядват вярата си. За дързостта си били подложени на множество мъчения и накрая публично обезглавени по заповед на император Диоклетиан. Християни погребали телата им в построената в тяхно име църква в Кизик. На гробовете им се случили много чудеса. Още от малък Мнемон решил да посвети живота си на Бог, затова се отдал на молитви и постнически живот. Заради победата над телесните си страсти, той бил дарен с чудотворна сила. Извършил много чудеса приживе. Починал в дълбока старост. На гроба на св. Мнемон много вярващи получили изцерение от болестите си.


Източник: .pravoslavieto.com