Денят има за повишаване на осведомеността относно влиянието на глобалното затопляне и намаления морски лед върху популациите на полярните мечки.
Много зоологически градини използват деня, за да обърнат внимание на посетителите на полярните си мечки.
Полярната мечка е най-големият сухоземен хищник, съществуващ в момента. Тя е еволюирала, за да заеме по-тясна екологична ниша с много характеристики на тялото, пригодени за ниски температури, за придвижване през сняг, лед и открити води и за лов на тюлени, които съставляват по-голямата част от нейноното меню.
Въпреки че повечето полярни мечки се раждат на сушата, те прекарват по-голямата част от времето си на морския лед. Затова научното им име Ursus maritimus означава „морска мечка“. Полярната мечка е известна и като "бяла мечка".
Поради зависимостта си от морския лед, полярните мечки са класифицирани като морски бозайници, а заради загубата на местообитания, причинена от изменението на климата, полярната мечка е класифицирана като уязвим вид.
Масовият лов в продължение на десетилетия предизвикваше загриженост за бъдещето на вида, но популациите се възстановяват, когато се въвеждат квоти и контрол.
Източник: nauka.offnews.bg
