Преподобни Атанасий живял през Х в. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. За възпитанието му се грижела една благочестива монахиня инокиня.
По-късно отишъл в Цариград. Там той се запознал и усъвършенствал в тогавашните науки. Още в детски си малкият Аврамий силно желаел да служи на Бога чрез монашески трудове. Той станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил подстриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетически живот, стараейки се да скрие от всички и своята ученост, и великите си дарования. Но това се оказало невъзможно. Разчули се както големите му знания, така и неговия свет и добродетелен монашески живот. Мнозина започнали да му отдават почести. Уважавали го и видните за онова време сановници и пълководци на империята Лъв и Никифор.
По-късно Никифор става византийски император. Той щедро подпомагал Атанасия в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено в изграждането на основания от Атанасия манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски.
Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при Бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия. Наричат го още и Средизима..
Старите хора казват: „Атанас дойде и лятото дойде!”
Традицията повелява всяка домакиня на този ден да коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква. В Средните Родопи се правят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. В западните краища св. Атанас се почита като патрон на орачите, а в Източна България се изпълняват обичаите против суша Пеперуда и Герман.
Източник: pravoslavieto.com
