Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април.
Едни смятат, че празникът е тръгнал от Древен Рим, където в средата на февруари празнували празника на Глупците. Иранците си правят шеги на 13-тия ден от Персийската Нова година, който се пада на 1 или 2-ри април. Празникът се нарича 'Сиздах Бедар' или празникът на природата, който се е празнувал още през 536 г. пр.н.е. Това кара мнозина да вярват, че първоаприлският ден на шегата се е зародил от тази традиция.
В древността 1-ви април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина 'ще се хванат', когато някой хитрец ги изпрати за 'зелен хайвер', но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите.
Друга версия пък твърди, че този празник го дължим на неаполитанския крал Монтерей, на когото поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станало обичайно на 1-ви април да се пускат шеги и лъжи.
Произходът му се свързва с времето на крал Карл IX, който през 1564 г. издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията.
