Лагеристите са изпращани да работят във военните заводи във Ваймар и Фриц-Заукел. Голяма част от тях са подлагани и на медицински опити в полза на берлинския институт „Роберт Кох” и на фирмата „Беринг” от Марбург. През периода 1937-1945 г. в лагера са депортирани близо 240 000 души, предимно евреи, като над 55 000 от тях са убити или са умрели поради нечовешките условия на труд.
Тъй като в "Бухенвалд" не е имало газови камери, лагеристите са убивани чрез инжектиране на фенол в сърцето, разстрел или в газови камери в близко разположения град Бернбург. Убитите са слагани в дълбоки цинкови вани, за да не изцапат с кръвта си пътеките в лагера. Ако показвали някакви признаци на живот, те били доубивани с дървен чук. На определено място се събирали техните коси и дрехи, а след изгарянето им в пещта, пепелта, останала от тях, се извозвала извън лагера и се посипвала из околните ливади.
В "Бухенвалд" е имало 52 бараки, но затворените били толкова много на брой, че дори и през зимата били настанявани в палатки, а от студа почти никой не оцелявал. На 11 април 1945 г. концлагеристите разбират, че американската армия настъпва. Те се вдигат на бунт и успяват да обезвредят охраната. При пристигането на американците, концлагерът е освободен. От него излизат близо 21 000 души, като 904 от тях са деца.
Официално в регистрите на "Бухенвалд" са вписани 34 375 смъртни случая. Смята се обаче, че в концлагера са загинали общо между 56 000 и 65 000 души. През 1958 г. в "Бухенвалд" е открит величествен мемориален комплекс в памет на загиналите.
Източник: frognews.bg
