Те извършили всичко това съвсем безвъзмездно. Това разказа кметицата на селото Татяна Софранова.
„Изключително съм благодарна на Румен и Янка, които пристигнаха на 23 декември от далечния Бургас, за да помогнат часовникът ни да заработи в навечерието на най-светлите дни в годината“, заяви г-жа Софранова.
Една от емблемите на селото, която се намира на върха на специална часовникова кула, спряла да работи в началото на декември. Големите снегове, застудяването и липсата на ток повече от 12 часа блокирали механизма. До този момент произведеният в някогашна Чехословакия часовник почти не е спирал от поставянето му в началото на 80-те години на миналия век. Той е механичен и се навива с манивела, но това трябва да се извършва всеки ден, изключително трудоемко занимание е, затова му е било поставено електрическо моторче, за да работи с ток.
Часовникът се появява в селото след решение на местната организация на Отечествения фронт. През 1986 г. местната църква решила да постави часовник, но след това било решено, че такъв трябва да има и извън нея, защото било немислимо хората да „си сверяват часовника” с църковния. Особеното било, че този часовник трябвало да бие на всеки половин час, конкурирайки по този начин камбаната на храма.
„Исках за празниците той да заработи отново. Дядо ми беше самоук часовникар и съм израснала с часовниците покрай него. Започнахме да търсим майстор, който би могъл да се справи, но това се оказа трудна задача. Свързахме се с майстор Върбан Мончев от Плевен, който ни насочи към негови колеги от София и Бургас.
Освен, че отново пуснаха часовника, те показаха на нашия съселянин Николай Ангелов, който е млад мъж, пчелар, и работи като механизатор в една от фирмите тук, основните специфики на сложния механизъм, за да може той вече да се грижи за него. Благодарна съм на семейство Чанкови, че се отзоваха и работиха безвъзмездно“, каза кметицата.
В момента часовникът отново на всеки половин час оглася площада на селото. Румен и Янка имали опит с подобен уред, защото са обслужвали часовника в гр. Средец, който е абсолютно същият. Сега кметицата на Бърдарски геран е решила да организира благотворителна кампания, за да може през лятото да бъде извършена основна профилактика на часовниковия механизъм: „Той е поддържан добре, имаме много резервни части, но трябва да се промият и почистят всички механизми. Тогава камбаните му ще забият още по-силно“.
Освен с него, селото е решило да кандидатства по проект за развитие на туризма, представяйки уникалните си традиции, разказа още кметицата. Бърдарски геран в Северозапада и Рибново, което пък е в Югозападна България, са на практика двете почти единствени в цялата страна села, ревниво запазили и до днес в бита си традициите от вековете.
В Рибново жените продължават и сега да се обличат в традиционните си одежди. Само в Бърдарски геран пък могат да се видят обичаи и носии на банатските българи. Селото е основано от банатски българи католици, решили да се завърнат у нас веднага след освобождението от турско иго. Всеки февруари там се провежда фестивала ФЪРШАНГИ.
Тази година той ще е на 10 и 11 февруари, а на него могат да се видят обичаите „бърборене“, „убиванье“, състезание за най-хубав кълбасъ и занаятчийски базар с традиционните деликатеси от банатската кухня, сувенири и други изделия.
Източник: standartnews.com
