На 20.06.2017 г. в шивашки цех на фирма „Ш.“ ЕООД в гр. Лом била извършена проверка от инспектори в дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана. Поводът за нея бил постъпил сигнал. На място не бил установен управител или друго упълномощено лице, поради което призовката била връчена на работещата като бригадир – обвиняемата П.Г. На работодателя бил даден срок до 03.07.2017 г. за представяне на изискани документи и копия от трудови досиета. От страна на дружеството това не било изпълнено, както и впоследствие никой не се явил в Инспекцията по труда за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

На 19.07.2017 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана била получена пратка чрез куриерска фирма, адресирана до инспектора, извършил проверката в шивашкия цех. Тя съдържала част от изисканите документи от фирма „Ш.“ ЕООД. При прегледа им служителят установил несъответствие на някои данни и се усъмнил в истинността на представените платежни ведомости. В тази връзка била извършена справка в Търговския регистър и проведен разговор с лицето, подало сигнал и чийто подпис фигурирал във ведомостта. Впоследствие бил подаден сигнал до прокуратурата.

От показанията на служителка в шивашкия цех се установява, че същата имала проблем с изплащането на обезщетение от НОИ след раждане на дете. Поради тази причина тя подала сигнал, в резултат на което полагащите й се парични средства били преведени. Това обаче станало повод Т.Ф., когото познавала като управител на фирмата, да й се обади по телефон и да й се скара, като я обвини, че му „направила мръсно“.

Жената е била извикана в икономическа полиция, където й били показани документи от 2014 г. – трудов договор, протокол за постъпване на работа, служебна бележка, декларации. Тя категорично е заявила, че положеният в тях подпис не бил неин, както и че не познава фигуриращият в тях като управител Г.Ф. Аналогични са били показанията и на другата служителка в „Ш.“ ЕООД. И двете са потвърдили, че никога не са се подписвали в платежните ведомости.

На свой ред се установява, че на името на Г.Ф. е имало регистрирани много фирми. Той е заявил, че фирма „Ш.“ ЕООД му била прехвърлена преди четири години от обвиняемата П. Г., която е бригадир в шивашкия цех. От нея получил сумата от 150 лева за „услугата“ – дружеството да се води на негово име. През годините получавал и комисионни.

Свидетелят Т.Ф., познат на служителките в цеха като управител, в показанията си е заявил, че юридически нищо не го свързва с „Ш.“ ЕООД. По думите му, бил бивш собственик на сградата в гр. Лом, където се помещавал шивашкия цех. Относно документите, изпратени до дирекция „Инспекция по труда“ гр. Монтана, е отрекъл да има нещо общо с това.

От изготвената съдебно-графическа експертиза се установява, че подписите за служител в трудовите договори, протоколите, служебните бележки и декларациите са изпълнени от обвиняемата П.Г. Тя се е подписала и в графа „Работодател“. В същото време в разчетно-платежните ведомости подписите за първите пет месеца от 2017 г. не са положени от служителите на „Ш.“ ЕООД.

Предстои наказателното производство срещу П.Г. да продължи в съда.