На Архангелова задушница във всички православни храмове се прави обща панихида за починалите, молим се за душата на мъртвите и палим свещичка, за да почетем тяхната памет. На този ден се извършва специално богослужение - литургия за упокой. Според думите на Спасителя, умрелите не умират в истинския смисъл на думата, а преминават при смъртта си от земния във вечния живот.

На задушница посещаваме гробовете на нашите близки. Почистваме ги, прекадяваме с тамян и полагаме цветя. В миналото най-възрастната жена преливала гроба с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започва от мястото, където е главата на покойника в посока наляво - правят се три кръга по края на гроба.

На Архангелова задушница се отдава и вечна признателност на офицерите и войниците, загинали за България, поради което тя е наричана и Мъжка задушница.

На Архангелова задушница, така както при другите задушници, се правят общи трапези. Наричаната още Голяма задушница, тя е последната за годината, затова на общата трапеза на гробищния парк се поставят седем различни ястия (между които любими на починалия), за да „чуят“ благослова на мъртвите в настъпващите коледни пости. Първата хапка се слага на земята, а първата глътка вино се излива, не се пие и споменаваме починалите с думите "Бог да прости". Старите хора казват, че видиш ли мушица или пеперуда да жужи около тебе на този ден, значи душата на покойника е дошла.

Правят се помени или, наричани още - подавки. Раздават се на близки, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.


© "Задушница", Панчо Георигев, 1927 г.

За Архангелова задушница традиционно присъства вино, варено жито, питки, пилешко, агнешко или въобще месо, дребни сладки, бонбони, ябълки и други плодове. Житото символизира възкресението, хлябът и виното - за спомен на Христовата жертва за нас.