Тези данни за здравния статус на населението според Преброяване 2021 огласи днес Националният статистически институт. Тези въпроси са доброволни и са по самооценка. НСИ обаче засича информацията с данни от административни източници, сред които ТЕЛК и НЕЛК. При последното преброяване има доста по-добър обхват на тази част от въпросите - липсва информация само за 10,9% от хората на 16 и повече години и 17,2% от децата, обясняват от института.

Към 7 септември 2021 г. призната трайно намалена работоспособност или степен на увреждане имат 654 547 лица. От тях 22 248 са деца, а 632 299 са лицата на възраст 16 и повече навършени години. Малка част от тези хора са с по-леки увреждания (до 50%) - 53 782 души. Останалите са с 50% и повече, като с над 90% увреждания са 135 137 българи. Децата с най-тежки увреждания са 4992.

С нисък дял на хора с увреждания са областите Бургас, Благоевград, Стара Загора, Добрич и Търговище - между 7,9 и 10,7%. Средният дял на хората над 16 г. с увреждания за цялата страна е 12,4%. С най-висок относителен дял на лицата с увреждания на възраст 16 и повече години е област Силистра, където 23,7% от жителите са с увреждания. След Силистра са областите Габрово и Плевен (по 17.3%) и Враца (17.2%).

Като лошо оценяват здравето си 221 988 души, а като много лошо - 46 819. В добро здраве се считат 2 700 039 българи (45,7%), в много добро - 1 558 163 (26,4%), а като задоволително - 1 086 981 (18,4%). 211 764 души не са пожелали да отговорят на този въпрос от анкетната карта.

Мъжете са по-позитивни и по-често определят здравето си като много добро и добро (74,8%) в сравнение с жените (69,6%). Естествено, с напредването на възрастта хората се чувстват все по-зле. Сред най-възрастните, на 65 и повече години, като много добро и добро оценяват здравето си 43,4% от мъжете и 37,3% от жените. Задоволително е то за 40% от мъжете и 43,3% от жените. В тази възрастова група най-голям е делът на лицата, които не могат да оценят своето здраве - 1,8% от мъжете и 2% от жените, отговорили на доброволния въпрос.

Значителни са различията в самооценката на здравето в зависимост от етническата група, към която се определят преброяваните лица, посочват от НСИ. Определилите се като българи са най-критични - сред тях най-малък е делът на лицата, определящи здравето си като добро или много добро (71,1%). Най-позитивни са лицата от ромския етнос, 85,1% от които определят здравето си като много добро или добро, но те са и най-младият етнос у нас.


Източник: segabg.com