Оригиналното заглавие на песента е We’re Gonna Rock Around the Clock Tonight!, което в по-късни записи на самия Хейли и други изпълнители е съкратено на Rock Around the Clock. Тъй като терминът Rock and Roll по това време още не е бил измислен, на плочата, излязла на 20 май 1954 г. песните са записани като Fox Trot.

Кога точно се ражда Rock and Roll-ът и къде за първи път се смесват кънтри, джаз и буги-вуги музикалните специалисти все още спорят, но се смята, че първата песен в този стил е "Rocket 88", записана през 1951 година от групата на Ike Turner.

Ρокендролът или по точно терминът пък получава популярност чрез диско и радиоводещия Alan Freed. Той включва в програмата си ритъм енд блус и за да избегне името "ритъм енд блус", което тогава не се е приемало добре от бялата публика, го замества с "рокендрол". Официално се смята, че за първи път като стил той се използва на увесилително парти с танци, организирано от Freed в зала Арена в Калифорния през март 1952 година. На афиша на партито било написано Moondog's Rock'N'Roll Party.

Историята разказва още, че американският певец и китарист Bill Haley, който е един от символите на жанра записва песента си "Rock Around the Clock" на 12 април 1954г., поради което денят се счита за рождена дата на рокендрола. Именно от въпросната дата се счита, че започва тази нова ера в музиката, която се превръща в култура, философия, мироглед и начин на живот на поколения по целия свят. Парчето на Bill Haley& The Comets стига до №1 и в Щатите, и във Великобритания, с което извежда жанра на голямата сцена. Празникът се отбелязва ежегодно на 13 април, независимо, че историческото събитие послужило за основа, се случва ден по-рано.

13 април се свързва и с друго важно събитие. През 1962 г. на тази дата в Хамбург, с участието на The Beatles е открит музикалният клуб Star-Club, а ливърпулската четворка без съмнение е група, която има огромно значение за налагането на стила.

И в края... ще завършим с може би най-истинното определение за тази музика, което Terry Pratchett ни споделя в книгата му "Музика на душата":

"Китарата пищеше като ангел, който току що е открил защо е паднал. По струните блестяха искри. Трудно беше да се каже кой какво свири и все пак музиката се лееше. От нея на човек му се дощяваше да събори стените и да се възкачи на небето по огнени стъпала. Дощяваше му се да изключи всички щепсели, да изхвърли всички шалтери и да пъхне пръсти в електрическата мрежа на вселената, за да види какво ще стане след това. Дощяваше му се да боядиса вратата на спалнята си в черно и да я налепи с плакати, а ритъмът продължаваше като пращеше от мозък в мозък, щракаше с пръсти и свиваше презрително устни. Жива музика, музика с камъни в нея, която подивяваше."


Източник: radio1rock.bg