Според една тъжна статистика, нашата емоционалност е строго фиксирана по дати:
- Коледа - всички сме добри и състрадателни;
- 14 февруари - влюбени като манастирски котараци;
- 19 февруари - унищожително самобичуване по заспалото ни родолюбие;
- 3 март - да живее наш'та мила родина на три-четири морета минимум!
- 8 март - женско царство за 24 часа. Нека си мислят, че и те са хора;
- 1 април - голям майтап, истината ви казвам;
- Великден - ще срутим черквите от християнско смирение;
- 24 май - da jivee bulgarskata kultura i pismenos;
- 1 юни - всенароден инфантилизъм;
- 2 юни - гняв, безразличие и национално отчаяние - всички сме предатели;
- Спорадични и краткотрайни прояви за Деня на целувката, прегръдката и разни други добродетели;
- Поради перманентното състояние на изборна готовност, постоянна и повсеместна политико-компетентност от осанна до разпни го.
Останалите дати като Ден на независимостта, съединението и народното будителство са със замъглен исторически произход и не носят достатъчен емоционален заряд, за да ни потопят в бездната на дълбокия патриотизъм и тоталното отрицание...
