НА УЧИТЕЛЯ С ЛЮБОВ 
УЧИТЕЛСКИ БИСЕРИ
Това съчинение е написано с левия крак и то с мазола!
Георги, моето момче, гледай ме внимателно, ако искаш да разбереш поне нещичко за маймуните!
Сега е тъмно, затова може и да не ме чуете...
Ще изгоня всички и ще работя с останалите.
Всеки път като си отворя устата, чувам гласа на някой простак.
Изплюй дъвката в кошчето, да не я изплюя аз!
Тук е написано черно на бяло със зелено.
Имам да казвам нещо на някои от вас, но първо ще го кажа на всички.
Счупеното имущество се удвоява в троен размер…
Внимавай, че си вързал три пъти и цъфнал четири пъти по френски език!
През 1742 година, както си спомняте…
Раздели дъската на четири равни части, избери си най-голямата и пиши в нея!
Да знаете! На парченца ще ви нарежа, в бурканчета ще ви затворя! И всичко това от любов към вас.
Не ме гледайте какво говоря! Следете мисълта ми там, където я има.
Има отсъстващи - виждам ги!
Ученикът с дъвката - в коша!
Браво, бе! Вие много учите! Вчера влизам в едната стая - двама четат, двама спят. Влизам после в другата - точно обратното.
Казала съм: като се прозяваш, да си затваряш устата.
Какво ми се мъкнете на тумби един по един?!
Ами така е като с едното ухо слушате, а с другото приказвате.
Погледни се на какво приличаш! Панталонът ти смачкан, обувките - мръсни, не си се обръснал. Все едно си петгодишен…
Защо си нарисувал такъв неравен квадрат, бе? Да не си далтонист?
Сега ще отворя вратата и един по един ще ви изхвърля през прозореца.
Докато съм тук и ви чукам на тази маса, ще мълчите.
Ех, деца, вече станахте истински мъже, особено момчетата.
Ако не ви питам, няма да приказвате, ако ви питам – ще мълчите.
