В четири часа сутринта на 2 август 1903 г. по старостилния календар пламва фитилът на великия подвиг на саможертвата на въстаналия роб, за да избухне той като звезда в българската история и памет с непомръкващото зарево на вечната слава.
Само за дни огънят на бунта от Смилево свързва в пламтящия възел на отприщената ярост всички селца и паланки на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кицевска околии и на крилете на надеждата изплита венеца на народния възторг и мъченичество в Крушево с прокламирането на славната Крушевска република.
На 19 август, Преображение Господне, въстанието избухва и в Одринския революционен окръг. Освободени са десетки села в Старнджанско, както и крайморските градове Василико и Ахтопол. Ражда се и Странджанската република и цели 26 дни тя удържа свирепия юруш на многохилядните войски на империята.
В Серския революционен окръг въстанието е насрочено за Кръстовден, 14 септември, но избухва по-рано, за да запише с кръвта на хиляди жертви паметните свидетелства на жестокия сблъсък в Серско, Мелнишко, Горноджумайско и Драмско, и да роди чутовния подвиг на четата на войводата Радон Тодев.
На 22 септември цялата смъртна дружина от 70 човека заставя свещеникът на църквата в Банско, противно на християнския канон, да ги опее приживе като мъртъвци. После четата се изтегля и заема позиция в местността Св. Богородица край село Годлево. Там момчетата на Радон Тодев водят пет часа сражение с 600 души аскер. Водят сражение до смърт в изпълнение на своята клетва, но със своята саможертва успяват да спасят жителите на Разлог, поели по бежанския път към свободните български предели. Никъде в приписки на жития на светци и християнски мъченици не може да се намери податка за подобен пример. Но в него е събрана цялата истина за несъкрушимата воля на илинденци и преображенци да заживеят свободни в единение със своите братя. И така те създават не легендата, създават основанието, правдата и честта на българските Термопили.
Равносметката от Илинден и Преображение 1903 г. е славна и страшна. В Македония и Тракия, в 289 сражения 26 000 въстаници се изправят срещу 350-хилядна турска войска. Загива не легион, загиват 994 поборници; 4694 мъже, жени и деца са избити, изклани и изгорени живи от разярените табори на османската власт; 3122 жени и млади момичета са насилени и озлочестени; опожарени са 201 села и са изпепелени 12 440 къщи. Без дом остават 70 835 души, от тях над 30 000 успяват да стигнат при своите свободни братя в България. Жертвите от страна на поробителя са 5325 войници.
И ако трябва да поясним за безпаметните днес, всичко започна от онзи злощастен Берлински конгрес през 1878 г. За него Симеон Радев с покруса записва: "Никой народ не е минавал с тъй бърз преход от упоението на една сбъдната мечта в ужаса на една катастрофа. Целокупна България, осъществена за миг в Сан Стефано, бе раздробена на три части, чието единство се запазваше само в скръбното причастие на една общо понесена неправда.”
Съединението на Княжество България и Източна Румелия през 1885 г. възкреси помръкналата надежда, че националното обединение е възможно и даде основание на войводата Яворов да изповяда своето верую: "И ако за един кръст непременно е нужна една Голгота, ние ще кажем: тя е цялата европейска земя. И ако за една Голгота непременно е нужен един връх, ние ще го назовем: Македония”.
Примерът на илинденци и преображенци и на всички, които със своята кръв и себеотрицание са създали най-красивите страници в българската национална история, трябва да подсеща и предупреждава и днес всеки българин, че България стои над всички нас, а другото са само горчиви преходи по пътищата на историята. Мощното движение за присъединяване на българите от Тракия и Македония към българското Отечество е мъченическият път на една народна голгота, чийто връх е Илинденско-Преображенското въстание, 114-годишнината от което честваме днес.
Този път тръгна от Берлинския диктат, премина през разгрома в Кресна и Разлог, продължи през учредяването на Тайната македоно-одринска революционна организация, зави през Върховния македонски комитет и мощното Екзархийско движение. По-късно този път преля в други измерения и борците с други средства и в други условия водиха борба, уви, срещу други поробители. Но и за героите от Освободителните войни, за войниците от Завоя на Черна и Каймакчалан, от Дойран и Криволак, от Булаир и Чаталджа, делото на илинденци и преображенци винаги е било пример и вдъхновени.
Днес, докосвайки се до епопеята на Илинденско-Преображенското въстание, е невъзможно да не изпитваме едновременно и потресна горест, и синовна гордост. Гордост от саможертвата на дедите и горест от бляновете на едно поколение българи, които не търсиха основание за своята кръв и за своята памет в легендите за митични завоеватели, възседнали своя Буцефал, или в в преситените мечтания за бюргерско доволство.
От Охрид до Черно море и от Дунав до Бяло море, народът положи своя жертвен кръст в името на свободата. И Гоце Делчев, и Михаил Герджиков, и Георги Кондолов, и Кръстю Асенов, и Борис Сарафов, и Стамат Икономов, и Слави Мерджанов, и Петър Манджуков, и Пере Тошев, и Лазар Маджаров, и Марко Лерински, и Гьорче Петров, и Дамян Груев, и Иван Гарванов, и Пито Гули, и Никола Карев, и хилядите знайни и незнайни синове на България.
Източник: pogled.info
