След като изпаднал в голяма нужда и глад, главил се да пасе свинете на един от жителите на онази страна. Най-подир синът се сепнал, разбрал, че е сторил голям грях и се разкаял. А след разкаянието решил да се завърне и да моли баща си за прошка. Така и сторил. Бащата го приел с любов и в бащиния дом настанало веселие, защото умрелият син възкръснал, изгубеният син бил намерен.
Заблудилият се и разкайващ се син не търси зачитане на достойнството и правата си на син и е доволен дори от положението на слуга в дома на баща си. С това притчата за Блудния син показва какво трябва да бъде смирението на каещия се грешник.
Заблудилият се син бил приет от бащата. Притчата учи чрез това, че доброто намерение е тогава спасително, когато без бавене се приведе в изпълнение. Бащата посреща с радост и обдарява завърналия се заблуден син. Това е светлият образ на дивното Божие човеколюбие към всеки каещ се грешник.
