Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и
умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е
носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото
творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на
българите.
Иван Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо
Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през
1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова - майка му, да
подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи
търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния.
Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и
няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в
Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта
„Немили-недраги".
През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното
дело - учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач. През
1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското
централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си
стихосбирки - „Пряпорец и гусла" и „Тъгите на България". Следват още
значими творби, увековечени в стихосбирките "Избавление" (1878), "Гусла"
(1881), "Италия" (1884), "Поля и гори" (1884), "Сливница" (1885).
За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за
председател на Окръжния съд в Берковица. От октомври 1880 година Вазов
живее в столицата на Източна Румелия - град Пловдив, където развива
широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване
положението на българите в Османската империя, активно изразява своята
силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание
„Наука", а заедно с Константин Величков основават списание „Зора".
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е
заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика -
„Под игото". През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се
установява в София, където живее до края на дните си.
Във връзка с годишнината Националният литературен музей и къща музей
„Иван Вазов“ в столицата организират възпоменателно тържество, което ще
се проведе на 9 юли т.г. от 11:00 часа пред паметника на Иван Вазов в
градинката на столичния храм „Света София“.
Думи на признателност, почит и поклон към народния писател ще произнесат
Атанас Капралов, директор на Националния литературен музей, поетесата
Надежда Захариева и д-р Елена Алекова. Осемгодишната Димана Дамянова от
столичното Народно читалище „Д-р Петър Берон – 1926 г.“ ще изпълни „Аз
съм българче“ на Иван Вазов, а Йоана Николаева, ученичка в Певческа
школа „Стефан Кънев – Калинка Згурова“ ще представи Вазовата „Молитва“.
