Дълъг е пътят на Апостола – от Карлово до покрайнините на София, превърнали се в неговата Голгота. Неизбродими са пътеките през села и паланки, в десетки църкви все още отекват страшните, но сладки думи за борба и за свобода, стотици схлупени къщурки пазят спомена за револвера, кръста и камата, целувани от съзаклятниците, обричайки се да служат на род и родина.
Последното убежище на Апостола е Къкринското ханче, където бива заловен от турските власти. Водачът на българската национална революция отсяда там на 26 декември 1872 г. Той е съпровождан от своя съратник Никола Цвятков.
Малко преди да пристигнат, те се срещат по пътя с турска конна полиция. Нейният началник се усъмнява в причините за пътуването на Левски, който твърдял, че отивал да нагледа лозето си, и информира за подозрителните пътници своето по-висше началство. Организирана е хайка и заптиетата обграждат ханчето рано сутринта на следващия ден.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен при Къкринското ханче. Заедно с Левски са задържани Никола Цвятков и Христо Цонев, които са подложени по-късно на изтезания, но не разкриват неговата самоличност.
Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните, според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявява, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята.
Процесът срещу Левски остава забулен в тайнственост. За него не пише нито турската, нито световната преса. Светът не знае за драмата в софийския конак, където един българин преборва цяла империя с воля и вяра в народното дело.
Осъден на смърт и на 6 февруари (18 нов стил) 1873 г., присъдата му е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига негов паметник.
Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя.
Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г.
Поклон, Апостоле!
