Джон отрано проявява интерес към техниката и математиката. Още на 9 г. усвоява теорията на логаритмите и тригонометричните функции, получава начални познания по диференциално смятане и бройни системи, включително и двоичната. Завършва гимназия за две години и то с отличие. Дипломира се като бакалавър по електроинженерство през 1921 г.
След опити с различните налични по това време сметачни устройства, Атанасов пръв въвежда понятието „аналогов компютър“. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „Лапласиометър“.
Атанасов обаче установява, че той има същите недостатъци като всички други аналогови устройства. През зимата на 1937-38 г. е обсебен от силен стремеж да реши проблема със сложните изчисления. Една нощ му хрумва идеята за съвсем нов тип машина, която се различава от всичко известно дотогава. Тя трябва да бъде построена на базата на електронни елементи, да смята с двоични числа, вместо с употребяваните дотогава десетични, и да има отделна от процесора памет, която да е регенеративна.
За построяване на машината Атанасов се нуждае от техническа помощ, като му е препоръчан един от най-добрите студенти – Клифърд Бери. За броени месеци двамата създават и усъвършенстват прототип на изчислителна машина, по-късно наречена „Компютър на Атанасов-Бери” или ABC (Atanasoff-Berry Computer). Атанасов планира да запише в паметта и автоматично да подава поредица от команди в процеса на изчисление, т.е. да използва софтуер.
През декември 1940 г. Атанасов среща за пръв път Джон Мокли по време на конференция и поради изразения от него голям интерес към машината и нейния принцип на работа, той поканва Мокли на гости в Еймс. По време на визитата компютърът е почти завършен и гостът се запознава подробно с неговия принцип на работа и техническа реализация.
С влизането на САЩ във Втората световна война през декември 1941 г. работата по компютъра е прекъсната. Въпреки че Щатският колеж в Айова започва процедура по патентоване, компютърът АВС така и не е патентован.
През септември 1942 г. Атанасов постъпва в Морската артилерийска лаборатория във Вашингтон. Той е натоварен със задачата да създаде компютър за американския флот.
През 1949 г. Джон Атанасов става научен ръководител на пехотните части във Форт Монро, Вирджиния. През 1952 г. създава компания, която се занимава с научни изследвания и разработки, заедно с Дейвид Биичър. Компанията е продадена на Aerojet General Corporation през 1957 г. и Джон става мениджър на Атлантическия корпус от 1957 до 1959 г. и вицепрезидент от 1959 до 1961 г. През 1961 г. се пенсионира.
По време на Втората световна война е построен компютърът ENIAC с първоначална цел да изчислява балистични таблици за нуждите на американската армия. Конструиран е през 1945 г. от Джон Мокли и Дж. П. Екърт-младши и до 1973 г. се смята, че това е първият компютър в света. През 1955 г. обаче две компютърни компании – „Спери Ранд“ и „Хъниуел“ влизат в съдебна битка относно патентите на ENIAC.
Патентният спор, т.е. съдебният спор за откритието на компютъра, тече с години – от 1966 до 1973 г. Чак на 19 октомври 1973 г. Федералният съд излиза с решение, което разрушава мита, че първата електронна изчислителна машина е създадена от Джон У. Мокли и Джон П. Екърт. Съдебното решение обявява патента за ENIAC за невалиден и установява, че Мокли и Екърт са заимствали основните принципи на изобретението от Джон Атанасов.
На 21 октомври 1983 г.на Джон Атанасов е връчена грамота за особени заслуги от асоциацията на възпитаниците на университета. След дълго боледуване Атанасов умира на 15 юни 1995 г. в дома си в щата Мериленд. Погребан е в гр. Фредерик.
Джон Атанасов посещава България два пъти. Първото му посещение е през 1970 г. по инициатива на акад. Благовест Сендов. Награден е с орден „Кирил и Методий“ — първа степен. Второто му посещение е през май - юни 1985 г. Джон Атанасов вече е признат за изобретател на непрограмируемия компютър. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ — първа степен. Посещава и родното място на своя баща — с. Бояджик, Ямболско. Връчен му е ключът на „Почетен гражданин на Ямбол“.
През октомври 2003 г. са открити два паметника на Джон Атанасов - в София и в с. Бояджик.
Наред
с двата си български ордена Атанасов вече е получил и най-голямото научно
признание на България — през 1983 г. е избран за чуждестранен член на БАН, а от
1988 г. името на Атанасов кръжи и в Космоса — така е назован първият астероид,
открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория
„Рожен“.
Източник: bg.wikipedia.org
