Защо 1-ви април е Ден на шегата?
Според една от теориите всичко започва от поема на Чосър за лисицата и петела, в която лисицата си прави шеги с пернатото. В нея се споменава, че действието се развива „32 дни след началото на март“, което много хора изчисляват като 1 април.
Втората ни отнася в Древен Рим, където традицията за шегаджийски закачки на пролетното равноденствие се смята и за родоначалник на днешния празник. Част от закачката например била слугите да командват господарите или децата да командват родителите си „на шега“.
Друга версия за традицията е свързана с Франция, по времето на Луи 14-ти и смяната на Юлианския календар с Григорианския. Кралят издал закон, с който въвежда датата 1 април за начало на календарната година на мястото на 1 януари. Френските поданици се възпротивили на тази идея и в знак на протест на следващата година изпратили новогодишни картички на 1 април. Законът не влязъл в сила, но изпращането на картички се запомнило като шега, свързана с датата 1 април.
Друга история разказва, че празникът на хумора се е родил в Англия през 1860 г. Английски джентълмени били поканени на тържествена церемония по „изкъпването на белите лъвове", която трябвало да се проведе на 1 април. Англичаните не се усъмнили в странната церемония и завели и съпругите си на посоченото място. За тази шега се говорело дълго време след това, а 40 години по-късно 1 април бил наречен Денят на глупците.
Съществуват твърдения, че корените на този празник могат да се търсят в римския фестивал в чест на Хилария провеждан на 25-и март.
Първи април е ден на шегата и закачките са позволени, дори желателни. Според традицията, ако човек не успее да изиграе шега на някого до обяд, на свой ред ще стане жертва на подбив. Закачките в този ден са незлобливи и не целят да засегнат никого.
Най-добрата първоаприлска шега е тази, на която всички се смеят, дори човекът, на чиито гръб е изиграна.
