Картината не бива да се обобщава, защото има райони в страната като Централна Северна България и част от Южна България, където пшениците са в много добро състояние и добивите там ще бъдат доста добри. Очертава се и качеството на зърното там да е високо. Но горко на добруджанските зърнопроизводители, които започнаха толкова рано жътвата и прибират добиви от 50 до 300 кг/дка. Преобладаващ е добивът от 150 –180 кг/дка. Има и изключения – там, където е имало локални валежи, ще има и по-добра реколта, но тези места в Добруджа не са никак много.
Особено плачевни са резултатите от крайморските общини в североизточната част на страната Балчик, Шабла, Каварна. Жалко за труда на земеделците, които положиха всички грижи по отглеждане на реколтата, но природата и този път се оказа по-силна.
Имаше и грешни технологични решения, като прекомерно гъсти посеви от високи сеитбени норми, ненавременно или прекомерно азотно торене и др. Но в земеделието не всичко може да се прогнозира, винаги има скрити „подводни камъни“. Лимитиращият фактор за земеделското производство у нас – влагата, по-скоро липсата й, съпътстваше основната житна култура още от сеитбата, та почти до края на активната вегетация на есенниците. Валежите, които паднаха през май и юни, бяха безвъзвратно късни и не подобриха състоянието на пострадалите от есенната и зимна суша посеви. Нещо повече, дори влошиха състоянието на изстрадалите растения.
Оплакват се земеделците, че класовете били почернели от прекомерната влага, но това е най-малкият проблем – това са чернилни гъбички, които се развиват само по плевите и не засягат зърното. Но в засегнатите от сушата райони зърното и без тези валежи вече бе с влошено качество, поради преждевременното изсъхване на листната маса, която трябваше да го изхрани.
Каквото и да е, колкото и да е, зърното трябва да се прибере от полето, независимо че това ще коства на земеделците още един разход, който няма да има възвръщаемост. Такава е съдбата на земеделието, когато е изцяло зависимо от природата.
Към този момент земеделците от пострадалите от сушата райони намират малко повече надежда в пролетните култури – царевицата и слънчогледа. Валежите през май и юни дадоха силен тласък за началното развитие на тези култури. Въпреки това пълна гаранция и там няма, защото, ако критичните фази на културите – изметляване, цъфтеж, бъдат съпроводени с високи температури и засушаване, добивите могат драстично да паднат.
Надеждата все пак остава, защото зърнопроизводителите силно се надяват, че в природата все пак има баланс – ако няма добив от есенниците, по-вероятно е да има добра реколта от пролетниците.
Източник: fermera.bg
