Сговорчив мъж ни обяснява, че рошавото голямо куче се казва Рошко и е с добър нрав. "Ако бях куче и аз щях да си живея тук на гарата", шеговито казва работникът, а негов колега го допълва, че не бил красив като Рошко и щели да го изгонят.
Железничарите ни питат знаем ли защо в кошчетата за боклук на мездренската гара няма отпадъци от храна. Нямало защото пътниците и служителите я дават на Рошко. Поглеждаме кошчетата, вярно е, там има празни опаковки и изтрити картончета от разнообразни игри. Рошко си лежи доволно нахранен и някак съвсем не ни обръща внимание. Обаче щом започваме да го снимаме, става и поглежда право в обектива на апарата.
"Може да е бил домашно куче - казва един от събеседниците ни. Възможно е я майката, я бащата да са били от сой, породата му е странна. Вижте очите му, приканва ни жепеецът, тъжни са, нали… Сега гарата си има домашен любимец и може да е куче, но мисля, че е благодарно за късмета си да е тук”.
Сякаш да потвърди казаното, Рошко прави малка разходка по перона, после се приближава към мъжа и се свива близо до краката му. А на нас ни обръща гръб знак да си вървим и да го оставим при стопаните му. "Кучешки живот, намесва се в разговора ни жена от чакащите пътници. Тъжно е, че има и човеци със съдбата на това добро куче, тъжно е”.
Влакът на пътничката пристига, а Рошко я изпраща почти до вратата на вагона.
