Въпреки плавното намаляване на разликите в заплащането през годините, те се запазват на национално и европейско ниво, сочат данните в доклада. През 2015 г. мъжете у нас са получавали с 15,4% повече от дамите. През 2016 г. разликата е 14,4%, през 2017 г. – 13,6%, като през 2018 г. остава почти без промяна - 13,5%. За последната година средният процент за ЕС е 15,7%.
Разликата в заплащането се дължи основно на хоризонтално и вертикално сегментирания по пол пазар на труда. Премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете кореспондира пряко с увеличаване на доходите, които жените получават през живота си. Това не само би довело до намаляване на риска от бедност при жените в трудоспособна възраст, но също така намалява риска от бедност след пенсионирането им, обясняват авторите на стратегията.
Друга причина за ниските пенсии на жените е фактът, че те имат по-чести прекъсвания на кариерата си – като майчинството например. Все още предимно жените разполагат с по-малко свободно време спрямо мъжете, защото са натоварени с грижите по отглеждането на децата, с грижите за възрастни и зависими членове на семейството. Изследване на НСИ показва, че жените посвещават средно два пъти повече време на ден за грижи за домакинството и семейството, отколкото мъжете и отделят за почивка, спортни и физически мероприятия, хобита и игри половината от времето, което мъжете отделят на такива занимания. Домашното натоварване на жените се увеличи по време на пандемията Ковид-19, наред с тяхната служба на предната линия в системите на здравеопазването, социалните услуги и образованието в полза на обществото, пише още в стратегията.
Кризата оказва различно въздействие върху жените и мъжете. Това поражда различни възможности за тяхното участие на пазара на труда, които следва да бъдат отчетени при планирането на мерки за преодоляване на последиците, например по-широко разпространение получиха дистанционните онлайн форми на учене и работа.
Разликата в равнището на заетост на жените и мъжете в България през 2019 г. за възрастовата група 20-64 навършени години е 8,6% в полза на мъжете. Жените срещат пречки от различно естество в достъпа до пазара на труда и реализацията на него. Още по-големи са трудностите пред някои групи жени, като например: самотни майки, бременни, с малки деца, както и жени с увреждания, принадлежащи към етническо малцинство, мигрантски произход и др.
Въпреки че на пазара на труда жените с висше образование са повече от мъжете, жените продължават да съставляват по-голям дял от работната сила в по-нископлатени сектори и на по-ниски длъжности. Те са по-малобройни сред работодателите и самостоятелно заетите, но преобладават сред неплатените семейни работници и заетите на непълно работно време.
