Според една от най-тиражираните теории, на 8 март 1857 г. в Ню Йорк жени работнички в текстилни фабрики излизат на първия по рода си протест срещу ниското заплащане, лошите условия на труд и половата дискриминация. Повечето историци обаче твърдят, че това е просто медийна сензация и такъв протест изобщо не е имало.
Денят на жената започва да се отбелязва още в началото на ХХ век, като по това време той е най-вече символ на борбата за равноправие между жените и мъжете. Езотериците откриват символична връзка между войнствените действия на жените и това, че те се случват точно през месец март, който е първият в древноримския календар, и е кръстен на бога на войната Марс.
Първите демонстрации, целящи да защитят правата на жените, се случват в края на февруари 1908 г. в САЩ, под ръководството на движението на суфражетките (жени, които се борят за своето избирателно право, по-късно прераснало в движение на феминистките). 15 000 жени работнички излизат по улиците на Ню Йорк. Те се борят за предоставяне на избирателни права на жените, както и против дискриминацията на представителките на нежния пол в политическия и икономическия живот на страната. Искат по-добри условия на труд и по-кратък работен ден. Стачките на шивачките в Америка не са еднократно действие. Те продължават повече от година и така на 28 февруари 1909 г. в Америка за първи път е отбелязан Национален ден на жената, обявен от действащата Социалистическа партия в страната.
На следващата година (1910) в Копенхаген се провежда Международна конференция на жените социалистки, в която участват 100 жени от 17 държави. Тази среща се смята и за майката на същинското феминистко движение, което впоследствие се разпростира на територията на още много държави, освен споменатите вече Великобритания и САЩ.
През 1911 г. (на 19 март) в Германия, Дания, Швейцария и Австрия официално е отбелязан Денят на жената, а в шествията се включват над 1 млн. души - мъже и жени. В други страни Женският ден също бил честван в края на февруари или началото на март. На някои места празникът започнал да се отбелязва на 12 март, на други на 2-ри март и т.н. Но от 1914 г. насам всички започват да честват Деня на жената на 8 март.
В Китай 8 март започва да се чества през 1922 г. В Испания – през 1936-а. Други социалистически (и не само) държави също постепенно се включват в отбелязването на ежегодния специален ден, посветен на жените. До 1967 г. осми март е предимно комунистически празник, но след това е поверен най-вече в ръцете на феминистките организации от втората вълна.
През 1975 г. ООН за първи път отбелязва официално 8 март като Международен ден на жената и обявява цялата година за „Година на жените“. През 77-а всички членки на организацията са приканени да празнуват Деня на жената на същата дата.
В България 8 март се отбелязва освен като Ден на жената и като Ден на майката. Това важи и за страни като Румъния, Лаос, Афганистан, Виетнам и др. Всъщност у нас целият месец март се смята за „женски месец“. Една от причините са гореспоменатите женски празници, другата е чисто фолклорна – българите вярваме, че тези 31 дни минават под влиянието на Баба Марта, която ту е сърдита – и ни изпраща дъжд, виелици и сняг, ту се усмихва и ни радва с топло мартенско слънце.
Денят на жената у нас започва да се празнува след преврата на 9 септември 1944 г., с идването на власт на Българската комунистическа партия. С времето 8 март скъсва връзките с комунистическото си минало и се превръща в истински празник за обичани дами, майки, баби, сестри и т.н.
В над 25 страни по света Международният ден на жената е обявен за официален празник и е неработен ден. У нас в България на 8 март е работен.
