Тази традиция е свързана с празника на древноримския бог на вратите и новото начало – Янус. Всъщност от неговото име произлиза и названието на месеца – януари. Янус се изобразява с две лица - едното гледа към миналото, а другото към бъдещето. Но в древен Рим новата година е започвала на 1 април, когато в длъжност са встъпвали консулите.
От астрономическа гледна точка е по-логично новата година да започва след зимното слънцестоене – най-краткия ден в Северното полукълбо, след който продължителността на светлата част от денонощието започва да расте. По това време на година Земята се намира в своя перихелий – най-близката част от орбитата на планетата около Слънцето.
Новата година не винаги е почвала на 1 януари. Дори и в момента в Китай датата на празника е съобразена с лунния календар и новогодишният ден тази година се пада на 12 февруари, когато ще посрещнем годината на белия метален Вол.
А в древна Месопотамия са празнували около 20 март. Смята се, че там за първи път в историята са отбелязвали новогодишния ден близо 2000 години пр. Хр. Датата е отговаряла на пролетното равноденствие – важен ден във всички земеделски общества.
Древните гърци пък са празнували настъпването на новата година след зимното слънцестоене около 20 декември.
За древните древните египтяни, финикийци и перси новата година е започвала около 20 септември, след есенното равноденствие.
През Средновековието на много места в Европа новогодишният ден е бил през март.
През XVI век празникът се превръща в църковен казус. Заради неточността на древноримския Юлиански календар, датите постепенно се измествали и така най-големият християнски празник – Великден, се падал с близо 10 дни след пролетното равноденствие, когато всъщност трябвало да се празнува. За да разреши проблема, през 1582 г. Папа Григорий XIII налага Григорианския календар, използван и до днес. С него 1 януари става и първия ден от новата година.
Източник: .vesti.bg
