• Регион / Мездра • Общество • 18815 • 2

Заради 10 стотинки на дребно шофьор от Мездра унизи възрастна пътничка

Вчера, както всеки ден, автобусът от Мездра за Враца, с час на тръгване 11:50, очакваше пътниците на Автогарата чист, удобен, със сигурност и изряден технически и по документи. Шофьорът му обаче, за разлика от другите му колеги, сякаш не знаеше какво значи интелигентно и уважително отношение към пътниците. Някак с досада теглеше билетите от касовия апарат и дори не поглеждаше хората, на които ги даваше. Дойде ред на възрастна жена и тя бавно се качи в автобуса, подпирайки се на бастуна си. Шофьорът нервно започна да чака бабата да изброи дребните си монети, грубо я прекъсна и отсече важно: "Тия жълтите стотинки няма да ти ги взема, дай други!"

Марияна Гълъбова
от

Жената взе да обяснява, че това са последните й пари, нямала други, пък били само десет жълтите стотинки, та да ги вземе, да й даде билет. Изнервеният шофьор не й хвана вяра и я попита как ще се върне в Мездра като няма пари. Жената съвсем се обърка. Пак започна да обяснява и сякаш се почувства виновна. Отивала при близки във Враца, дето й вземали пенсията, защото не можела да се оправя с банкомата, щяла да има пари за билет за връщане...

Шофьорът побутна жълтите стотинки и важно каза, че в банката не искали да ги прибират. Бабата извади с треперещи ръце портмонето си и го отвори. Беше съвсем празно, като очите на шофьора - някак празни, безчувствени. Жена от опашката за билети пък почти се разплака и подаде на бабата монета от 10 бели стотинки. Възрастната жена прибра жълтите парички, купи си билет и понечи да си върне борча на непознатата дама.

"Благодаря ви. Срам ме е от хората, дето чуха, че нямам пари ме е срам! Сърцето ми се сви от тая грозна случка. Ако не отивах за пенсията щях да сляза от рейса, а не от чужд човек да взема пари. Тия десет стотинки ме накараха да разбера колко струва човещината. У шофьора цената й е точно като за 10 стотинки, а вашата паричка от 10 стотинки на цело, тя цена няма”, тихичко шепнеше бабата на непознатата жена и леко я хвана за рамото, сякаш да се облегне, но хората в автобуса разбраха, че я погали.

Шофьорът си гледаше пътя и с видимо удоволствие слушаше някаква весела песен по радиото. Беше забравил тъгата, унижението и обидата в очите на бабата. Всъщност, не ги беше видял изобщо.