събитието има почти вековна история. Началото е положено през 1911 г., когато Ц. Дончев в статията си „Наводнения“ (кн. 8 на „Горски преглед“), споменавайки уредбата на подобен празник в Испания и имайки предвид подготовката на новия Закон за горите (седмият поред), предлага: „Законът да уреди два празника на залесяване през годината – единият през есента, а другият през пролетта – в които всеки по-възрастен от 15 години български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници.
Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства – на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. През първата година на Празника на залесяването са засадени 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг горски семена, на следващата година те са съответно – 3 120 000 броя и 208 кг семена.
За първи път предложението Празникът на залесяването да се превърне в Седмицата, е изказано от стажант-лесовъда Георги Минков през 1934 г.. То е прието и първата „Седмица на гората” е открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов и проведена от 15 до 22 април 1934 г.