Анализът, в който са използвани данни от повече от 100 държави за период от близо две десетилетия, показва, че повишеното замърсяване на въздуха е свързано с нарастващата антибиотична резистентност във всяка държава и континент, съобщава „Гардиън“.
Той показва също, че връзката между тях се засилва с течение на времето, като увеличаването на нивата на замърсяване на въздуха съвпада с по-голямо нарастване на антибиотичната резистентност.
"Нашият анализ представя убедителни доказателства, че нарастващите нива на замърсяване на въздуха са свързани с повишен риск от антибиотична резистентност", пишат изследователите от Китай и Обединеното кралство. "Този анализ е първият, който показва как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност в световен мащаб." Констатациите на учените са публикувани в списание „Lancet Planetary Health“.
Антибиотичната резистентност е една от най-бързо растящите заплахи за здравето в световен мащаб. Тя може да засегне хора на всякаква възраст във всяка страна и, според оценките, вече убива 1,3 милиона души годишно.
Основните причини са неправилната и прекомерната употреба на антибиотици, които се използват за лечение на инфекции. Проучването обаче показва, че проблемът се задълбочава от нарастващото замърсяване на въздуха.
Проучването не разглежда научните аспекти на причините за връзката между двата проблема. Данните сочат, че праховите частици PM2,5 могат да съдържат бактерии, устойчиви на антибиотици, и гени за резистентност, които могат да се пренасят и да се вдишват директно от хората, казват авторите.
Замърсяването на въздуха вече е най-големият екологичен риск за общественото здраве. Дългосрочното излагане на замърсяване на въздуха е свързано с хронични заболявания като сърдечни заболявания, астма и рак на белите дробове, което намалява продължителността на живота.
Краткосрочното излагане на високи нива на замърсяване може да предизвика кашлица, хрипове и астматични пристъпи и води до увеличаване на броя на посещенията в болници и при общопрактикуващите лекари в световен мащаб.
Според проучването, което е първият задълбочен глобален анализ на възможните връзки между двете, ограничаването на замърсяването на въздуха може да помогне за намаляване на антибиотичната резистентност. В него се казва също, че контролът върху замърсяването на въздуха може значително да намали смъртните случаи и икономическите разходи, произтичащи от инфекции, устойчиви на антибиотици.
Водещият автор, професор Хонг Чен от университета "Джъдзян" в Китай, заяви: "Антибиотичната резистентност и замърсяването на въздуха сами по себе си са сред най-големите заплахи за здравето в световен мащаб.
"Досега нямахме ясна представа за възможните връзки между тях, но тази работа показва, че ползите от контролирането на замърсяването на въздуха могат да бъдат двойни: то не само ще намали вредните последици от лошото качество на въздуха, но и би могло да изиграе важна роля в борбата с появата и разпространението на резистентни към антибиотици бактерии."
Въпреки че въздухът е признат като пряк път за разпространение на антибиотичната резистентност, има ограничени данни за различните пътища, по които се пренасят резистентните към антибиотици гени чрез замърсяването на въздуха.
Потенциалните пътища включват болници, ферми и пречиствателни станции, които отделят и разпространяват устойчиви на антибиотици частици във въздуха и след това на големи разстояния.
Досега имаше ограничени данни за това какво е влиянието на замърсяването на въздуха с частици PM2,5, които са 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм, върху антибиотичната резистентност в световен мащаб.
Източниците на PM2.5 включват автомобилния трафик, промишлените процеси и изгарянето на въглища и дърва в домашни условия. Данните сочат, че 7,3 милиарда души в световен мащаб са пряко изложени на опасни средногодишни нива на PM2,5.
Авторите създават обширен набор от данни, за да проучат дали PM2,5 е ключов фактор, определящ глобалната антибиотична резистентност, като използват данни за 116 държави от 2000 до 2018 г. Източниците на данни включват Световната здравна организация, Европейската агенция по околна среда и Световната банка.
Констатациите показват, че антибиотичната резистентност се увеличава с PM2,5, като всяко 10-процентно увеличение на замърсяването на въздуха е свързано с увеличение на антибиотичната резистентност с 1,1%.
Връзката се засилва с течение на времето, като през последните години промените в нивата на PM2.5 водят до по-голямо увеличение на антибиотичната резистентност. Анализът показва, че антибиотичната резистентност в резултат на замърсяването на въздуха е свързана с приблизително 480 000 случая на преждевременна смърт през 2018 г.
Моделирането на възможни бъдещи сценарии показва, че ако няма промени в настоящите политики по отношение на замърсяването на въздуха, до 2050 г. нивата на антибиотична резистентност в световен мащаб може да се увеличат със 17 %. Годишният брой на преждевременните смъртни случаи, свързани с антибиотичната резистентност, може да нарасне до около 840 000.
Авторите признават ограниченията на своето проучване. Според тях липсата на данни в някои държави може да е повлияла на цялостния анализ.
Проучването е било с цел наблюдение и не е могло да докаже причинно-следствени връзки. Бъдещите изследвания трябва да се съсредоточат върху проучването на основния механизъм за това как замърсяването на въздуха влияе върху антибиотичната резистентност, казват те.
Второ проучване, публикувано в списание BMJ Mental Health, установи, че излагането на сравнително високи нива на замърсяване на въздуха е свързано с повишено използване на общински услуги за психично здраве от хора с деменция. Дългосрочното проучване е съсредоточено върху голям район на Лондон с интензивен трафик.
