От храма „Св. Николай“, преживял не малко столетия, днес не е останало много. В архитектурно-планово отношение църквата е малка, еднокорабна, едноапсидна и с полуцилиндтично сводесто покритие. Градежът ѝ е от ломени камъни споени с хоросан,използвани са и дървени сантрачи. Покривът е бил двускатов с каменни плочи, за което подсказват няколкото плочи, крепящи се на ръба на южната стена. Ако се съди по архитектурните особености на храма и стила на живопис,може да се каже,че той е изграден не по-късно от XVI-XVII век.
Стените отвън и отвътре са гладки, неразчленени, малък прозорец от юг пропуска светлината. Сводът на църквата е полуцилиндричен, зидан от бигор и хоросан, и нивелация от дървени греди, част от които са запазени и до днес. Архитектурата и начинът на градеж ни навеждан на датировка от края на 16в, когато вероятно е била изписана. През 16 в поради забраната за строеж се налага известният тип еднокорабна засводена църква, без купол, без прастична външна украса, без притвор.
Преди няколко десетилетия църквата все още е била по-запазена, но останала без грижи, и най-вече, в следствие на ерозията, северната й половина пропада в дерето на река Вина. По южната половина, все още личат стенописни изображения, които са безпощадно издраскани с имената на посетителите. В апсидата на църквата са запазени образите на Богородица от "Благовещение" и на един от архангелите.
Тези запазени изображения от старата църква, потвърждават една традиция в живописта от 16 в-плоскостни форми, твърди очертания, архаични черти.
Те са в подкрепа на констатацията, че изобразителното изкуство във Врачанския край в голямата си част е дело на високо-школувани живописци, а на майстори от народа и носи непосредствения изказ на тяхното искрено възприятие.
Друга, тънеща в забвение, историческа забележителност на селото, е крепостта „Кулата“, разположена на скална височина на десния бряг на река Искър и левия на река Лишка или Осленско-криводолска. Средновековна крепост се намира на 3 км. северно от селото, обявена е за паметник на културата в ДВ бр. 90/1960 г., но все още не е разкрита и проучена.
Крепостта е дълга 350 м. и широка от 10 м. на североизток, до 25 м. на югозапад. В югозападната част, където е входа, са запазени основите на две големи кули, които са го охранявали. Стената е изградена от ломени камъни, споени с бял хоросан.
