На честването прозвуча и гласът на Радичков. Творческият му свят е населен със свраки, които изказват съчувствия към човека за изгонването му от рая, врабчета, които щъкат по цял свят, тенци и верблюди и други причудливи герои. И днес той ни връща към обикновените човешки неща с полет на мисълта и неизменна усмивка от небесното.
Пиесите му "Януари" и "Суматоха" са играни на монтанска сцена, а "Лазарица" е гостувала с неповторимото изпълнение на Григор Вачков, припомниха театралите.
И художниците от дружество „Тенец“ се събраха пред вековното красиво дърво в родното село на писателя, потопено във водите на язовир „Огоста“. То е от вида „летен дъб” и е на 385 години. Високо е 27 метра, а короната му хвърля сянка на повече от 36 метра. Намира се на мястото, където е било родното село на големия български писател Йордан Радичков – Калиманица. Някога е расло в двора на селското училище, на площада, а днес маркира мястото на несъществуващото село. До преди няколко години около дървото е имало пустееща земя, днес наоколо расте голяма ябълкова градина. До него се стига по тесен селски път, вижда се от далече и запленява погледа на всеки пътник със своя исполински ръст и красота.
На церемонията присъстваха официални лица - представители на различни институции, граждани и ученици от Монтана, които отдадоха почит на писателя- земляк, прославил чрез своите произведения Северозапада. Акцент върху творчеството на писателя внесоха водещите на церемонията Биляна Димова и Богдан Горанов. Те припомниха значимостта на неговите творби, преведени на 39 езика в 51 страни по света, за които писателят е отличен с много награди както в България, така и в чужбина, два пъти е бил номиниран за Нобелова награда за литература и е почетен гражданин на град Монтана.
