Промяната е свързана с поет ангажимент в процеса на предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Целта е да се намали делът на процедурите по договаряне и на обществените поръчки, при които е подадена само една оферта, както и да се подобри планирането на процеса по възлагане.
Приетите текстове предвиждат възложител, който не изпълни задължението си да изготви индикативен план-график, да бъде санкциониран с глоба от 250 до 500 евро. Освен това възложителите ще трябва своевременно да публикуват информация за всяка промяна в плана.
Със същия закон парламентът прие и промени, с които българското законодателство се привежда в съответствие с европейски регламенти и директиви. Те целят да улеснят достъпа на малките и средните предприятия до капиталовите пазари чрез промени в праговете и видовете проспекти за допускане до търговия, както и чрез намаляване на административната тежест и разходите за инвестиционни проучвания.
Измененията прецизират и разпределението на правомощията между Комисията за финансов надзор и Българската народна банка по отношение на бенчмарковете и режима за търговия с квоти за емисии на парникови газове.
Въвеждат се и изискванията на Директива (ЕС) 2024/927, които засягат управлението на ликвидния риск, делегирането на дейности, депозитарните услуги и предоставянето на заеми от алтернативни инвестиционни фондове. На Комисията за финансов надзор се предоставят нови правомощия при извънредни обстоятелства да изисква активиране или деактивиране на механизми за спиране на обратно изкупуване и записване на дялове, когато това е необходимо за защита на инвеститорите или финансовата стабилност.
Промените предвиждат още управляващите дружества редовно да предоставят на Комисията за финансов надзор информация за инструментите, в които инвестират управляваните от тях колективни инвестиционни схеми, за пазарите, на които търгуват, както и за използваните инструменти за управление на ликвидността. Тези разпоредби ще влязат в сила от 16 април 2027 г.
Източник: Теодора Цанева/БТА
