„Ако се отнасяме с уважение към предците си и към техните жертви ще ценим това, което имаме днес. Ще ползваме свободата, за да ставаме по-добри хора, да обичаме Родината и ближните си и да превръщаме страната си в още по-добро място за живеене“, каза за БТА зам.-кметът Александър Владимиров.
Град Враца е освободен от османско иго от руски войски по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Руски конен отряд от 3 000 гвардейци, драгуни и гренадири, предвождани от ген.-майор Николай Леонов навлиза в града след боеве с османската войска. След овладяването на града щабният тръбач Иван Петлак се изкачва на височината над Враца в местността „Калето“ и свири отбой, като възвестява освобождението на града, сочи справка в отдел „Справочна“.
Близо сто души от Враца са били в редиците на българското опълчение, каза за БТА уредникът на отдел „История на България XV – XIX в.“ в Регионален исторически музей (РИМ) – Враца Нели Стоянова.
Тя добави, че петима от тях – Мито Анков, Григор Найденов, Иванчо Цветков, Иван и Коста Бошнакови, са сред основателите на конния ескадрон към Българското опълчение, който изпълнява много важни функции, свързани с осъществяване на връзката между Предния отряд и тила на руската армия чрез пренасяне не заповеди, писма и други документи.
„Това са били хора, за които не е пресилено да се каже, че са били дясната ръка на ген. Столетов и началник на щаба на Българското опълчение подполковник Ринкевич. Интересен факт е, че Григор Найденов разбира за освобождението на Враца месец по късно. На 20 ноември той пътува до Велико Търново за поща и минавайки през Габрово вижда вестник „Летучий листок“, вид военно комюнике, издаван в Свищов. Там прочита, че Враца е освободена“, допълва Стоянова.
По думите ѝ във Враца е имало всенародно веселие. Това е отбелязано и в спомените на Мито Анков.
След освобождението на Враца е сформирано привременно гражданско управление в града, сочи справка в отдел „Справочна“ на БТА. За комендант на града е назначен полковник Александър Егорович Кетхудов от Лейб-гвардейския конно-гренадирски полк, на когото е възложено организирането на българската полиция, откриването на пазар, магазини и санитарните грижи на града.
На 4 януари 1878 г. в присъствието на окръжния началник и членовете на Привременното гражданско управление е утвърден градски съвет с председател Николчо Хаджиантонов и членове Ангел Д. Йоцов, Захари Н. Печеняков и Костадин Хаджиниколов.
Точно два месеца по-късно са провеждат избори по същата система като привременното гражданско управление на Враца е реорганизирано. Съветът на дванадесетте е разделен на три съвета: градски, окръжен и съдебен, като всеки един от тях има свой председател, секретар и определени функции. Така започва законното гражданско управление на Враца, според данни в отдел „Справочна“ на БТА. /БТА
