За възпоменателното събитие във Враца пристигна и държавният глава Румен Радев, който прие да бъде патрон на "Ботеви дни 2017". Преди да застане при официалните гости до паметника на Войводата, Президентът направи преглед и поздрави представителните роти от врачанския гарнизон, студентските и ученическите отряди и участниците в 71-ия Национален туристически поход по стъпките на Ботевата чета от Козлодуй до връх "Околчица” във Врачанския Балкан.
Митинга-заря откри кметът на Враца Калин Каменов и след думите на признателност към подвига на героите, дали живота си за Свободата, призова хората, изпълнили до краен предел площада: "Обръщам към Вас, да пазим земята на Ботев, да я уважаваме, да я надграждаме и никога да не забравяме колко славен народ сме ние, българите. Обичайте България, пазете земята на Ботев! Да живее България!“
След това, кметът Каменов даде думата на Президента Радев.
В речта си Президентът Радев напомни, че саможертвата на героите от 1876 г. ще се окаже първата решителна стъпка към Независимостта на България. "Преди 141 години един „юнак в младост и сила мъжка“ загива от куршум там, горе на Балкана. За 28 години той написва 20 стихотворения, в които е заключена цялата българска съдба - участта на роба, буйството на хъша, бунтът и стремежът към свобода и правда... Ботев предвижда и собствената си орисия. Животът му ще сбъдне и прощаването, и пътя страшен и славен, и смъртта на сиромаха за правда и за свобода. Но той ще сбъдне и възкресението, защото "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”.
По-сетне в словото си Румен Радев отбеляза, че пътят от Козлодуй до Балкана е кръстният път на българските мъченици, които ще загинат, за да възкръсне България. Той отбеляза, че на 2 юни сирените ще почетат загиналите за свободата и независимостта на България и техния вой ще стресне всички нас, за да ни напомни за онези, свестните, които някога са посрещани като луди и на които днес дължим свободата си.
На колене и с минута мълчание хиляди почетоха паметта на героите. Прозвучаха химнът на България и "Многая лета”. Заехтя камбанен звън, който се сля с многоцветието на зарята в нощното небе над града. Нейните пламъци спуснаха отблясъците си върху венците и цветята пред паметника на Войводата и посипаха с очарованието си хората, града и Балкана.
