„Враца има предимството да разполага с гарнизон и до голяма степен дължи напредъка си на него; войниците са прокарали нови пътища, ремонтирали са старите, а за да се разквартируват офицерите, е трябвало да се построят специално нови къщици, най-кокетните постройки във Враца, в които живеят офицерите със семействата си. Те са най-добре възпитаният, най-култивираният, най-аристократичният елемент в града.
Българският офицер, който е храбър на война, се възползва възхитително от мирното време, като продължава традицията на император Проб, който след като извоювал победа с армията си, я използвал за прокарване на канализации, за разораване на нивите, за засаждане на лозя. Цялото оживление във Враца е около казармата, от която понастоящем струи новият живот. Знаейки, че двама български офицери, завършили обучението си в Торино, се намират във Враца, аз изпратих една бележка с любезни думи за тях до командира на гарнизона.
Час по-късно пристигат в моя хотел двама млади капитани, симпатични и интелигентни, М. Б. Икономов и Константин Каварналиев, които изразиха съжаление, че не били научили по рано за моето пристигане … те ме съпроводиха до Офицерския клуб – сграда, достойна за голям град, която им струвала 50 000 франка; те я изплащали малко по малко всеки месец, като заделяли от заплатата си необходимата сума за нейната поддръжка; към Клуба има лекционна зала, наченки на библиотека и една прекрасна зала за балове и концерти. Офицерите са истинските цивилизатори на града …“
